Микеланджело, Нострадамус - продължи Томазо Базари. - Слабо вероятно е подобни хора да се
оставят да бъдат използвани за дребнавите, властово-политически намерения на Медичите.
Трябва да е било нещо далеч по-значимо. Винаги сме приемали, че кивотът е легенда,
алегоричен символ на най-святото. Все по-често се хващам да умувам - дали кивотът в
действителност не съществува и до днес.
ГЛАВА 20
Акулите
Гросето - Рим,
четвъртък предиобед
I
Всеки е луд по свой си начин. Томазо Базари не беше сам. Аз пък си имам цяла колекция
от обсесии. Авторитетите ме провокират. Професори. Охранители на паркинги. Данъчни
служители. Всичките, дето се мъчат да ме смачкат със своите абсолютни истини, своите
разпоредби, своите предписания, своята дребнава бюрокрация. При сблъсъка с буквояд-ците се
превръщам в злобно и сприхаво създание, съскаща змия в тревата, в жлъчен разбойник, който
твърдо държи на своето, докато полицаите от отделението за борба с размирици не дотърчат с
щитове и сълзотворен газ, и водни пис толети, и не ме избутат в ъгъла, където се трупат на
камари такива покварени кавгаджии като мен.
II
Подминавайки Чивитавекия, над пътя ни увисна грамаден военен хеликоптер. Приличаше
на бръмбар с наднормено тегло, който изпитваше затруднения да се задържи във въздуха.
– Нас ли чакат? - попитах.
– Наистина си по-напрегнат от мен - отвърна Анджелика. Напрегнат? Дори не ѝ бях
споменал за трите коли, които бях държал под око в огледалото за обратно виждане през
последните мили. Една от тях бе паркирана на страничен път в Орбетело. Ускори по главния,
след като я подминахме. Ала знам какво щеше да каже Анджелика. Гласът ѝ щеше да прозвучи
едновременно развеселено и укорително: Бьорн, намираме се на главния път за Рим, не е
непривично голямо количество коли да поддържат нашата скорост.
Аз пък щях да отвърна: просто и параноиците понякога биват преследвани.
Край Ладисполи видяхме две патрулки и два хамъра, паркирани до пътния банкет. В
огледалото си забелязах, че поеха по шосето. При отбивката за летище Леонардо да Винчи, там,
където главният път се отклонява на изток, преследва чите изчезнаха до един.
Това наистина ме изнерви.
III
В покрайнините на Рим - точно между летището и центъра - отбих край една
бензиностанция. Ерос Рамацоти по радиото в колата. Quanto Amore Sei. Возилото се нуждаеше
от гориво, Анджелика искаше да се отбие в тоалетната. Упорито мълча по време на пътуването.
Сякаш се разкайваше за довереното предходната вечер и като цяло кореше мен, заде то не я бях
възпрял. Като че ли всичко бе станало по моя ви на. Жени... Не стига, че приписват на мъжете
мисли и мотиви, каквито никога не сме имали, ами и ни държат отговорни за тях. С немите си
обвинения. Пуснах я да слезе от колата и продължих към близките бензинови колонки.
Бензиностанциите в чужбина ме объркват и изнервят. Навън всичко е различно. Сам ли да си
напълня резервоара, или да изчакам служителя? Придвижвам се бавно покрай колонките,
когато някаква кола набива спирачки точно зад Анджелика.
Шевролет силверадо.
IV
– Анджелика!
Извиквам с цяло гърло. Ала тя не ме чува. Ето защо натискам клаксона. Силно и
пронизително. Притискам длан в механизма.
Едва сега се обръща. Твърде късно. Твърде твърде късно. От шевито са изскочили двама
мъже. Те. Монасите. В черни одежди. Точно зад гърба ѝ са. Пипам се с дясната си ръка в
търсене на револвера наган, който съм скрил под наръчника с карти в едно скосено отделение
на таблото. Още не съумяла да се опомни и възпротиви, Анджелика е нападната. Най-сетне
докопвам револвера. Завличат я в шевито. Всич ко навън става толкова бързо, всичко тук вътре -
тъй бавно. Отварям вратата и се изнизвам тромаво. Буик регал свива към бензиностанцията.
Заковава се на място на няколко ме тра пред шевито. На известно разстояние от мен. Размахвам
револвера. Най-вече за да си придам страховит вид. Да им попреча да отпращат с Анджелика.
Каква полза. Никой не ме вижда. Правя още една-две несигурни крачки. Страхувам се за
живота си. Не разсъждавам ясно. Нямам план. В главата ми цари пълен хаос. Искам само да ѝ
се притека на помощ. Sempre tu, giovane amore mio, дере се Ерос Рамацоти откъм колата. От
буика излизат двама мъже. Продължават да не ме виждат. Невидим ли съм станал? Приклякват