ГЛАВА 21
Кардиналът
Рим,
четвъртък следобед
I
Мъжът, който бе застанал отвън в очакване, носеше черно расо с червени обшивки и
копчета. Верижка. Червена шапчица.
Кардинал.
Зад него: двама здравеняци в черно. Четиримата полицаи, дето бяха пътували с мен в
колата, сведоха глави и смънкаха:
– Ваше високопреосвещенство!
Кардиналът кимна към мен. Бегла усмивчица. Полицаите ме освободиха от белезниците.
Разтрих зачервените, отекли китки.
– Съжалявам за всичко това - каза ми. Всичко това...
– Ваше високопреосвещенство - промърмориха полицаите, подминавайки кардинала,
преди да се скрият зад сива стоманена врата.
Както си и мислех, намирахме се в подземен гараж. Две от стените бяха от гладък бетон,
други две напомняха на прастара крепостна стена.
Изведоха ме от гаража и поехме през лабиринт от коридори. През врати. Нагоре по
стълбища. Из нова мрежа от проходи. Когато най-сетне стигнахме до кабинета на кардинала,
двамата пазачи останаха отвън, а той самият отвори дъбова та врата и ме покани да вляза.
Офисът беше малък. Гол. Варосани стени. Тясна библиотечка, кожени гърбове на книги,
със златисти надписи. Разпятие на стената зад писалището. Образът на Дева Мария до вратата.
– Анджелика Морети! - креснах. - Къде е?
Кардиналът се настани зад писалището и протегна ръка към един стол. Седнах.
– За съжаление г-жа Морети не е под наше опекунство.
– Не на мен тия. Отвлякохте я пред очите ми.
Той вдигна ръце отбранително с думите:
– Не знам къде е! Тук не е!
– Та за какво съм тук аз?
– Имаме общ интерес.
– Дали?
– Кивотът.
– И Заветът на Нострадамус?
– Заветът е просто пътеводителят.
– Към кивота?
– Предпочитаме да гледаме по-обхватно на него. Към Бог. Кивотът е земната връзка с
Божието царство.
Аз си знаех своето. В продължение на няколко секунди се измервахме с поглед.
– Кой си ти? - попитах. - Кардинал ли си? Или просто ти допада да се обличаш като
такъв?
– Аз съм смирен и незначителен инструмент на нашия Господ.
Някъде удари тежка камбана. Погледнах през прозореца. И застинах.
II
Косо пред прозореца се извисяваше добре познат ми профил.
Величественият купол на църквата „Свети Петър". Намирах се във Ватикана.
Никога не съм имал проблеми с вярата. Не друго, а Църквата ме измъчва. Институцията.
Вярата е вътрешно убеждение, плам. Вярата е търсене на онова, дето е невидимо, ала
осезаемо. Вярата е надежда.
Затова пък Църквата институционализира вярата. Църквата създава правила. Наставлява
те в какво да вярваш и как да живееш. Нарежда и заплашва. Църквата настоява. Със своите
догми и литургии тя лишава вярата от размишлението.
– Виждам къде се намираме - отбелязах. Той наклони глава наляво и надясно.
– Това не е никаква тайна. Едва ли изненадва? В хода на вековете Ватиканът е бил
обвиняван в редица чудатости. Повечето са лъжи. Конспирационни теории.
– И все пак седя тук. Задържан от вас. Във Ватикана.
– Злочеста необходимост в името на цел, по-значима от личната ти свобода.
– Но вие не можете просто...
– Чакай! - прекъсна ме. - Следването на правилата на играта в обществото е привилегия
на онези, които изберат да се подчинят на политиците и юристите. Ние сме изпратени на мисия
от Бог. В такъв случай сме отговорни пред Господ и никого другиго.
– Значи Бог ви е поставил задача, упълномощавайки ви да се разпореждате както си
знаете? Бог ли ви помоли да изпратите група въоръжени мъже с хеликоптер, да отвлекат про-
фесор Морети?
– Всичко, което правим, е в духа и името на Бога. От само себе си е ясно, че не
получаваме заповеди от Господ. Никой измежду нас не е пророк. В човешката си слабост ние
сме принудени сами да избираме методите, които смятаме за адекватни, за да постигнем целите
си. Които са и Негови.
– И какво според теб мисли Бог по повод отвличането и на сина на професора, и
Анджелика? Ами убийствата на не винни хора?
– Та нали никой не е невинен? Или пък сме, Белтьо? Бог навярно възприема това в по-
общ план.
– Защо беше тази хайка по нас с Анджелика Морети?
– Познанията ти, г-н Белтьо, не са съвсем незначителни. Г-жа Морети от своя страна е
средство за упражняване на натиск върху професора. Най-напред обаче искаме да се сдобием с
оригиналното писмо. Нуждаем се от него. За да ви попречим да дешифрирате кодовете на