Нострадамус преди нас.
– Не е у нас.
– О, ние знаем, че сте го взели от Реджина Ферари точно преди нашите хора да се опитат
да ви попречат.
– С Анджелика не сме крали писмото. А Ферари така и не е успяла да го укрие. Бяхме с
нея, когато се върна в кабинета си. Трябва да са го отмъкнали други.
Кардиналът ме изгледа изпитателно.
– За щастие, разполагаме с копието на професор Море ти - каза ми. - Г-жа Ферари бе
готова да умре, за да защити оригинала. Явно или го е дала на вас, или го е скрила. Чо век може
само да се възхищава на постоянството ѝ. Нейната смърт бе печална последица от собствените
ѝ избори. Дадохме ѝ шанс. Не го прие.
– И изобщо не ви е минавало през ума, че говори истина та? Че някой е откраднал писмото
от нея?
На вратата се почука. Министрантче с ангелски вид влезе с чай и датски сладкиши. Наля
чая в две бели чаши.
– Какво ще правите с мен? - попитах, след като ангелче то отлетя.
– Запознати сме с подвизите ти - изгледа ме с онази своя свещеническа усмивка. Сетне
добави нещо особено: - Ако изобщо някой е способен да открие светите скрижали в кивота,
драги ми Белтьо, това си ти.
– Не вярвам в съществуването на кивота. Така че изобщо не съм възнамерявал да го
търся.
– Не виждаш ли, че Господ, в милостта си, ни е изяснил пътя?
– И в Бог не вярвам.
– За благото на човечеството. Дори атеист би следвало да го проумява.
– Благото на човечеството?
– Какво е справедливост? - попита той ненадейно. - Можеш ли да ми кажеш? Взаимно
свързани ли са справедливостта и играта на случайностите? Вече петстотин години издирваме
Завета на Нострадамус. Кивота. Съкровището на Цезар. Пет века! Целенасочено!
Систематично! Неслучайно имахме пратеник на конгреса в културния център „Кастело
Катулус". Следяхме всички конференции и семинари, къ дето бихме могли да се натъкнем на
пригодна информация. Е, досещаш се, че нашият човек се втрещи, когато профе сор Морети
представи закодираното писмо от Нострадамус до Козимо Велики. За съжаление, пратеникът
ни не бе от най-добрите. Вярно, първата му работа следваше протокола: да ни предупреди.
Проникването в стаята на Морети обаче бе аматьорско. Отнесе хартиеното копие на писмото,
ала е непростимо, дето не се е досетил, че лаптопът на Морети се е зареждал в стаята на колега.
Да напусне помещението, без да разтреби и отстрани всички следи, е било непрофесио нално.
Едва на следващия ден една от нашите по-добре обучени части успя да въдвори ред. Прибраха
професора. Друг отряд се натъкна на вас с г-жа Морети при Реджина Ферари в Уфици. Съвсем
случайно, да си кажа правата. Отидоха там, за да се доберат до оригиналното писмо от Ностра-
дамус. Точно както и вие. Понякога възникват ситуации, в които се налага коректността спрямо
отделния човек да бъде подчинена на нещо още по-съществено. Като на война. На война
индивидът е по-маловажен от целта: да победиш. Това означава, че мнозина трябва да умрат. За
генералите войските представляват числа, не отделни индивиди. Необходимостта много хора
да загинат, е логична последователност от войната. Критично настроените спрямо Църквата
винаги са извеждали кръстоносните походи като пример за злоупотреба с властта. Ала
кръстоносните походи са били просто средство на Христовото Велико поръчение. Исус е
наредил на своите апостоли да направят всички народи свои ученици.
– Значи търсенето на кивота е свещена война?
– Свещена мисия. Толкова важна, че надделява над съображенията, които бихме взели
предвид при други обстоятелства. Присъдата принадлежи на един добър и справедлив бог. За
разлика от всички останали създания човек носи от говорност пред Бога. Това е нашият
отличителен белег, който ни поставя на особена позиция в Неговото творение.
– Чак докато кръвта завали...
– Моля?
– Израз от писмото на Нострадамус. Открий ковчега, където кръвта вали. Допускам, че
знаете къде е.
– О, това ли. Формулировката ми направи впечатление. Надявам се професор Морети да е
в състояние да ни разга дае тъкмо това.
– Защо сте убили Теофилус дьо Гарансиер?
Кардиналът направи жест с ръка, който сякаш целеше да пропъди въпроса.
– Ами монаха Франческо де Паци?
– Наистина ли се е казвал де Паци? Тъжна история. Наричаше се Франческо Алфиери.
Паци бе нещо, което сам си добавяше. Отговаряше за нашата библиотека. С годините разви
психически проблеми. Както от личен, така и от религиозен характер. Бе обсебен от заговора
Паци. Психоза. Сигурно затова е избрал да се нарича Паци - понеже се е чувствал като