Сега вече можех да видя доказателства за опитите й да се измъкне: бразди от нокти в стените малко над линията на водата, парчета пръст, изронени от едната страна на ямата, следи от тяло, което се беше изпързаляло надолу. Тя бе прекарала вътре доста време и можех да видя, че вече е уморена от борбата за живота си. Виждах също, че очите й са изпълнени с тъга и разбиране. Ако не беше студената вода край нея, която да задържа тялото й във вълчата му форма, Грейс най-вероятно щеше да бъде човек.
Това правеше нещата още по-лоши.
Застаналият до мен Коул си пое дълбоко дъх, преди да проговори:
— Нещо, по което да се изкачи? Нещо, което поне…
Той така и не довърши, защото аз вече обикалях край ямата в търсене на нещо, което би могло да ни помогне. Друг беше въпросът, че не се сещах какво мога да сторя, докато Грейс бе във вълчата си форма. Водата беше най-малко на метър и половина под мен и дори да откриех нещо достатъчно дълго, което да спусна в ямата — може би нещо от колибата — тя трябваше да може да ходи по него, след като нямаше как да се покатери. А дори и да откриех подходящия предмет, как щях да я накарам да тръгне по него? Ако Грейс разполагаше със своите ръце и пръсти, измъкването от ямата пак щеше да бъде сложно, но поне нямаше да е невъзможно.
— Безполезно е — въздъхна Коул, подритвайки някакъв клон. Единствените дървета край дупката бяха няколко загниващи бора, повалени от бурята или старостта, нищо, което можеше да свърши работа. — Дали в къщата няма нещо подходящо?
— Има стълба — казах. Само дето за да отида до там и да се върна, щеше да ми трябва най-малко половин час. Не мислех, че разполагам с толкова време. Тук, в сянката на дърветата, беше студено, а долу във водата сигурно беше още по-мразовито. Колко ниска трябваше да бъде температурата, за да изпаднеш в хипотермия9?
Приклекнах край ръба на ямата, обзет от отчаяние. Същото кошмарно чувство, което бях изпитал, когато видях Коул да се гърчи на пода в гостната, бавно ме изпълваше с отровата си.
Грейс се беше добрала до ръба на ямата, намиращ се най-близо до мен, и аз наблюдавах отчаяните й опити да се покатери нагоре с треперещите си от умора крака. Не успя да се измъкне дори на сантиметър над водата, когато лапите й се хлъзнаха надолу по стената. Главата й едва се подаваше над повърхността, треперещите й уши бяха наполовина щръкнали. Цялото й същество излъчваше изтощение, премръзване, примирение.
— Няма да издържи, докато донесем стълбата — отбеляза Коул. — Не са му останали почти никакви сили.
Зави ми се свят от това колко правдоподобно звучаха тези думи, описващи неизбежната й смърт.
— Коул, това е Грейс — отроних, раздиран от мъка и болка.
Вълчицата под нас вдигна поглед към мен и задържа за миг кафявите си очи върху моите жълти.
— Грейс — промълвих. — Не се предавай.
Нещо в отчаяния ми вопъл явно достигна до нея, защото вълчицата започна да плува отново, този път към срещуположната част от стената. С болка разпознах моята Грейс в тази проява на мрачна решителност. Тя отново опита да се покатери, извивайки се на една страна и забивайки лапа в стръмната стена. Беше успяла да опре задните си крака в нещо под повърхността на водата, напрегна мускули и се изтласка нагоре, притискайки тяло в стената. Затвори едното си око, когато върху лицето й се посипа пръст. Извърна треперещата си муцуна към мен, поглеждайки ме с отвореното си око. Беше толкова лесно да прозреш отвъд калта, отвъд вълка, отвъд всичко останало и да погледнеш в това искрящо око, право в Грейс.
И точно тогава стената поддаде. Лавина от кал и мръсотия се срути във водата и главата й изчезна под нея.
В продължение на един безкраен миг повърхността на кафявата мътилка остана съвършено неподвижна.
В тези няколко секунди, необходими й, за да изплува отново на повърхността, аз взех своето решение.
Смъкнах якето си, застанах на ръба на ямата и преди да имам време, за да обмисля безбройните ужасни последствия, скочих вътре.
Коул изкрещя името ми, но го стори твърде късно.
Наполовина се изпързалях, наполовина пропаднах във водата. Кракът ми докосна нещо хлъзгаво и преди да успея да определя дали това е дъното на ямата или останал под водата корен, тялото ми потъна.
Очите ми пламнаха от досега си с мръсната вода и аз побързах да ги затворя. В тези секунди на непрогледен мрак времето изчезна, превърна се в абстракция, а после намерих опора за краката си и вдигнах глава над повърхността.
9
Състояние на организма, при което телесната температура пада до стойност, твърде малка за осъществяване на нормалния обмен на веществата в тялото и функционирането на организма. — Б.пр.