— Сам Рот, копелдак такъв — възкликна Коул. В гласа му се долавяше възхищение, което най-вероятно означаваше, че съм направил нещо крайно идиотско.
Водата стигаше до раменете ми. Беше лепкава и плътна като слуз и адски, ама адски студена. Чувствах се така, сякаш някой е одрал кожата ми и ледената вода вкочанява оголените ми кости.
Грейс се притисна към противоположната стена, опряла муцуна в калта, и изглеждаше раздирана между предпазливост и нещо, което вълчето й лице нямаше как да изрази. Сега, когато вече знаех колко е дълбока водата, осъзнах, че трябва да е стъпила на задните си крака, облягайки се на стената, за да пази силите си.
— Грейс — казах и при звука на гласа ми в очите й проблесна ужас. Опитах да не го приемам лично; вълчите и инстинкти вземаха надмощие, независимо от човечността, която ми се беше сторило, че долавям в погледа й преди малко. Налагаше се да преосмисля идеята си да я повдигна нагоре, към ръба на ямата. Беше ми трудно да се концентрирам; кожата ме болеше от студа, а всеки стар инстинкт ми крещеше да се махна оттук и да отида на топло, преди да съм се трансформирал.
Беше зверски студено.
Над мен Коул беше приклекнал край ръба на ямата. Можех да усетя безпокойството му и дори да чуя неизказания му въпрос, но не знаех как да му отговоря.
Тръгнах бавно към вълчицата просто за да видя как ще реагира. Тя се отдръпна предпазливо назад и изгуби опората си. Муцуната и изчезна под водата и този път не се появи на повърхността в продължение на няколко мои дихания. Когато най-сетне изплува, безуспешно се опита да застане в старата поза, но този път стената отказа да я задържи. Тя започна да гребе едва-едва, пухтейки с ноздри над повърхността. Нямахме много време.
— Да сляза ли долу? — попита ме Коул.
Поклатих глава. Беше ми толкова студено, че в думите ми имаше повече дъх, отколкото глас.
— Твърде е… студено. Ще се… трансформираш.
Вълчицата край мен изскимтя, съвсем тихичко, неспокойно.
Затворих очи и си помислих, Грейс. Моля те, спомни си кой съм. Отворих очи.
Нея я нямаше. По повърхността към мен бавно пълзяха вълнички от мястото, където беше потънала. Хвърлих се напред, а обувките ми потънаха в мекото дъно на ямата, докато гребях с ръце под водата. Отминаваха агонизиращи мигове, но всичко, което пръстите ми докосваха, бяха краищата на корени. Това, което отгоре ми се бе струвало като мъничка локва, в момента беше огромно и бездънно край мен.
Цялото ми съзнание бе окупирано от една-единствена мисъл: Тя ще умре, преди да я открия. Ще умре на сантиметри от пръстите ми, докато дробовете и се пълнят с кал и вода. А аз ще изживявам този момент отново и отново, до края на живота си.
Тогава, най-накрая, пръстите ми докоснаха нещо по-материално; усетих под върховете им мократа й козина. Мушнах ръце под Грейс, за да извадя главата й над повърхността.
Нямаше смисъл да се страхувам от ухапване. В ръцете ми тялото й беше отпуснато, леко заради водата наоколо, жалко и съкрушено. Тя беше голем10 от клонки и кал, студена като труп, заради часовете, прекарани тук. Кафявата вода забълбука край ноздрите й.
Ръцете ми не спираха да треперят. Притиснах чело към калната й муцуна, но тя дори не помръдна. Усещах ребрата й до гърдите й. Диханията й бяха влажни и хрипливи, от ноздрите й се стичаше вода.
— Грейс — прошепнах. — Нашата приказка няма да свърши така.
Умът ми беше плетеница от идеи и планове — ако можех да я извадя от водата, ако можех да я стопля, ако й намерех опора, за да събере отново сили, ако Коул донесеше стълба — но не бях способен да се концентрирам върху нито един от тях. Докато държах муцуната й над течната кал край нас, аз тръгнах бавно напред, търсейки с крака това, върху което тя бе успяла да стъпи по-рано.
Погледнах към ръба на ямата. Коул беше изчезнал.
Нямах представа какво трябва да изпитам.
Най-накрая открих един хлъзгав дебел корен, който можеше да издържи тежестта ми, и се облегнах на стената, държейки вълчето тяло на Грейс в ръцете си. Притиснах я към себе си, докато не усетих нейния странен, бърз сърдечен ритъм до гърдите си. Тя трепереше, но не знаех дали става дума за страх или изтощение. Също така не знаех как щях да се измъкна от тук.
Знаех обаче едно нещо: никога нямаше да я пусна.
10
Голем — в юдейския фолклор: същество, направено от нежива материя и одухотворено от човек. — Б.р.