След болезнена загуба Кейди Морланд пристига в Магдалийн, за да постави начало на следващата глава от живота си. Глава, започнала преди осемнайсет години и приключила с разбито сърце. Изминалото оттогава време е изпълнено със семейство и приятели, ала Кейди никога не успява да пропъди от сърцето си мъжа, в когото се е влюбила преди всички онези години.
Кърт Йегър се е научил да живее без момичето, появило се в живота му в най-неподходящия момент и тръгнало си от него, нанасяйки му съкрушителен удар, който той изобщо не е очаквал. Изминалото оттогава време е изпълнено с неуспешни опити да открие онова, което му липсва…
Ала когато това момиче, вече жена, се появява в Магдалийн и купува любимия на целия град морски фар, дори да иска, Кърт няма как да я избягва. Пожар в града разпалва един различен огън, който не може да бъде пренебрегнат.
Докато преосмислят постъпките на младите хора, които някога са били, ще могат ли Кейди и Кърт да се поучат от случилото се в миналото и да се преоткрият?
Глава 1
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Портата нямаше особено приветлив вид.
От едната и страна висеше табелка с яркооранжеви букви на черен фон: ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ – ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО!
Знакът от другата страна гласеше: НЕ ВЛИЗАЙ БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ!
Същите табели, окачени начесто, висяха на неравномерни интервали и върху порутената бяла ограда от двете страни на портата.
— Към края си последният пазач на фара в Магдалийн стана малко ексцентричен – промърмори агентът на недвижими имоти под носа си, докато преминавахме през отворената порта, седнали в шевролета му.
Погледнах отвъд портата към фара пред нас.
Отдалеч допълнителните постройки край фара изглеждаха точно толкова порутени, колкото и оградата. Боядисани в бяло с черен корниз, те се лющеха и бяха избледнели, червените им керемиди бяха разкривени, а някои направо липсваха.
За сметка на това самият фар беше искрящо бяло (с лъскав черен корниз) красиво творение, издигащо се на цели пет етажа. Последните два етажа се състояха изцяло от прозорци, имаше и още интересни прозорци по останалата му част. И отгоре на всичко наоколо растеше поразително зелена трева, разпростряла се чак до стръмните сиви скали, които се спускаха към синьото море, имаше и синьо небе с перести облаци, служещи за фон на цялото това великолепие.
И ето че изведнъж, виждайки всичко това отблизо, най-сетне се почувствах развълнувана от предстоящото приключение.
То е знак, миличка. Не би могло да бъде друго. Мястототи ев Мейн. И когато азси отида,когатонапишешкрая насегашнатаглава от животаси,етокъде ще започне следващата. Онази, която ще доведе до щастливия край.
Това ми беше казал Патрик два дни преди да умре.
И от това, че Патрик бе умрял, човек можеше да си извади заключението, че сегашната глава не бе имала щастлив край.
Вярно е, че когато бе изрекъл тези думи, той бе сериозно упоен заради болката от рака, който разрушаваше тялото му и най-вече – мозъка му. Ала макар на яснотата на ума му да не можеше да се разчита винаги, когато бе изрекъл тези думи, гласът му беше твърд, а погледът – бистър.
— Сега всичко е автоматизирано. – Гласът на агента на недвижими имоти ме извади от мислите ми.
Погледнах го и видях, че бяхме паркирали и той вече отваряше вратата и измъкваше едрото си тяло навън.
— Извинявай, какво? – попитах, когато последвах примера му, затръшвайки вратата зад себе си.
Той ме погледна над капака на джипа.
— Фарът. Вече е напълно автоматизиран.
— О – смотолевих. Вятърът, който развяваше косата и шала ми и залепваше якето към тялото ми, подхвана едва доловимата ми дума и я отнесе.
— Автоматизираха го през 1992 г. – сподели агентът. – Именно тогава предишният собственик започна да става особен. Да поддържаш един фар, не е най-лесното нещо на света. Ала когато го автоматизираха, всичките му задължения се свеждаха до това да поддържа механизма в изправност и да се грижи генераторите никога да не остават без гориво, в случай че токът спре. След като в продължение на години бе имал какво да прави, нещо важно, то изведнъж му беше отнето. Заради това, което се случи с него, казвам на жена ми: не ме е грижа дали ще подреждам шкафовете в кухнята. Просто ми дай нещо да правя до деня, в който умра.