— Не. Виждаш ли, бременна съм, но иначе се чувствамстрахотно.
Кърт се усмихна.
— Твой ред е – подканих го.
Той отново кимна.
— Направих това, което ти казах на закуска. Отидох без заповед за обиск, защото нямах основание за такава. Ала дори така жената, която отвори вратата, здравата си изкара акъла, че шерифът задава въпроси за куче, от което са се отказали и за което има признаци, че е било малтретирано. След това поисках да узная дали притежават други домашни любимци.
Добре. Харесваше ми, че са си изкарали акъла. Дори в този случай това бешестрахотно.
— Жената каза, че Полунощ била кучето на съпруга й. Трябвало да се откажат от нея, защото той изгубил работата си и нямали пари, за да я гледат. Сега отново имал работа, затова го нямаше. Притиснах я, но тя продължи да твърди, че Полунощ си била заклещила крака в капан, ала колкото повече я разпитвах, толкова повече се притесняваше. В крайна сметка й казах, че тази вечер аз или някой от заместниците ми ще дойдем да говорим със съпруга й. Тя отговори, че няма да си бъдат вкъщи. Казах й, че ще продължим да идваме, докато не си поприказваме със съпруга й. Ето какво се случи. Е, каза ли на Кат за бебето?
Поклатих глава.
— Според лекарката е прекалено рано. Искам да изчакаме още няколко седмици. Тя ще откачи, ако изчакам първите три месеца, без да й кажа, но нека минат две-три седмици, просто за да се уверя, че всичко върви добре, и тогава ще й съобщя добрата новина. Наистина ли ще се върнеш, за да говориш със съпруга?
Той кимна отново.
— Добра идея за Кат. И да, ще го направя. Ще изпратя един от хората си тази вечер. Ако онзи тип го няма, ще продължим да се отбиваме. Разполагаме единствено със състоянието на Полунощ, така че нищо няма да излезе, но това не означава, че не можем да ги посплашим малко. Жената каза, че в момента нямали домашни любимци, и се надявам, че ако ги наплашим достатъчно, никога вече няма да помислят да си вземат куче. Нищо повече не мога да сторя, но честно казано, вече се чувствам по-добре, след като видях изражението й и я оставих да си мисли, че наистина са закъсали.
Ако трябваше да съм откровена, аз също се чувствах по-добре. Това нямаше да промени състоянието на Полунощ и нещата, с които кучешкият й мозък трябваше да се справя заради онова, което й бяха причинили. Но бе възможно това да възпре тези хора да причинят същото на друго куче. И това щеше да си струва.
Кърт продължи:
— Освен това говорих със служителите на приюта. От сега нататък ще ми докладват директно всяко съмнение за малтретиране.
Господи, колкообичахтози мъж.
— Невероятен си, миличък – казах меко.
— Не всички жители на окръга ми имат право на глас, но всички дишат. Така че това ми е работата.
Това, че мислеше по този начин, не ме изненада. Ала ме направи истински щастлива.
— Значи, сме съгласни да наложим мораториум върху разпространяването на новината за бебето пред когото и да било? – попита той. – Защото според мен трябва да го запазим в тайна от всички. Включително от Джейни.
— Да – съгласих се. – Ще ми се още мъничко да го запазим само за себе си, но и да му дадем възможност да свикне с новата си среда, преди да разпространим новината.
С удоволствие приех леко кривата усмивка, която Кърт ми отправи при думите „да го запазим само за себе си“, и продължих:
— Значи, е решено. И браво на теб, че си сплашил хора, които малтретират животни, скъпи – казах и онази момчешка усмивка си остана на мястото. – Нещо ново за Стоун?
— Не – поклати глава той. – Вече ти казах, че си плати гаранцията. Това е първото му нарушение, така че наказанието едва ли ще е сериозно. По-лошото са статиите, които излязоха за него. Само че не беше кой знае каква новина, че е шофирал в нетрезво състояние, така че и това не беше голям удар за него. Все пак се е умълчал и според мен това е, защото се говори, че Окръжната комисия много скоро ще огласи резултатите от разследването на прерайонирането. Споделили са някои неща с Арни, който ги сподели с Джейк, който пък на свой ред ми се обади тази сутрин.
Млъкна, когато Марджъри се появи с напитките ни.
— И? – подканих го, след като тя си тръгна.
— В молбата за референдума изрично е записано, че дори и под нова юрисдикция онези паркови земи ще си останат защитени, освен ако не бъде демонстрирана нужда от промяна. Разследването на комисията е открило същото, което открих и аз, а именно че Тери Багински е правила запитвания за промяна на предназначението им от името на две корпорации без никакви авоари и дейност и го е направила толкова скоро след гласуването, че е логично да се предположи, че са го обмисляли ощепредисамото гласуване.