— Имаш ли тайни, Кърт Йегър? – попитах, смеейки се тихичко.
— Аха. Веднъж изчуках една страшно привлекателна червенокоса мадама в тоалетната на „Адам и Ева“, но по-късно тя стана моя жена, така че, ако някой каже нещо по въпроса, ще трябва да му фрасна един. Не че се притеснявам, защото никой не знае за това освен червенокоската, която ще ми стане жена.
При тези думи аз посегнах към чашата си и отпих.
— Кейди?
— Мм? – попитах и загледах как оставям чашата си, в усилие да не вдигна очи към него.
Чух го как въздъхна, преди да попита:
— На кого каза?
Най-сетне го погледнах и си признах:
— Възможно е да съм казала на Кат.
— Възможно е или е факт? – попита той, гледайки ме изпитателно.
Повдигнах едва-едва рамо.
— Ясно. А тя определено е казала на Пат. Някой друг?
И този път избягнах погледа му.
— Мамка му – измърмори и стисна ръката ми, така че отново вдигнах очи. – Моля те, не казвай „Алиса“.
— Бях изпила две мартинита. Знаеш колко приказлива ставам, когато пия – опитах да се оправдая.
— Значи, Джоузи и Амелия също са били там.
Прав беше. Прехапах устни.
— Което означава, че Джейк, Мик и Джуниър също знаят – заяви той.
Жените говореха с мъжете си, така че вероятно беше прав.
Стиснах устни.
— Което означава, че тъй като брат ми ще бъде главен шафер, ще трябва да го изолирам, та никой от тях да не успее да се добере до него. Така ще съм сигурен, че няма да го издрънка по време на сватбения ни прием, което ще ми спести да фрасна собствената си плът и кръв. Не ме е грижа дали хората ще научат, че съм правил секс в тоалетната на „Адам и Ева“, ала на никого не му влиза в работата, че съм правил секс сжена ситам.
— Има ли давност за непристойно поведение на публично място? – полюбопитствах.
— Не ми излизай с твоите шегички – заяви той и този път опитах да не се разсмея.
Вместо това казах:
— Честно, принудена бях да го направя. Всички бяхме почерпени, Алиса се хвалеше с техните подвизи с Джуниър, Амелия също се включи с нещо пикантно, случило се в задната част на пожарната кола. Джоузи е прекалено изискана, за да извади всичко на показ, но Алиса няма нищо против да го стори вместо нея. Та според нея е всеизвестно, че Джоузи и Джейкго правятв съблекалнята след всеки от мачовете му. Трябваше да защитя репутацията ти, споделяйки, че можеш да бъдеш наистина изобретателен по отношение на мястото. Беше въпрос на гордост.
— Твоята гордост или моята?
Определено моята. Знаех, че него изобщо не го беше грижа.
Ала в този случай беше моятапочерпенагордост.
— Честно, това с пожарната кола звучеше разкошно. А Алиса и Джуниър биха могли да напишат същинска тухла за това как да опазиш секса свеж през годините на брака. А и Ейми потвърди, че вечер след мач е великолепно, тъй като Мики също е боксьор и очевидно нещата стават доста разгорещени. Но нашето беше най-страхотно.
Това ми спечели още една от леко кривите му усмивки.
— Така ли?
Усмихнах му се и също кимнах.
— Абсолютно.
— Ако не знаех, че това са едни от най-добрите жени, които съм срещал, бих се притеснил от факта, че ги наричаш твои приятелки.
— Няма за какво да се притесняваш – уверих го.
— Знам – отвърна той.
— Ще нося бяло – заявих.
Лицето му начаса се промени, погледът му стана чувствен.
— Носи каквото искаш. Винаги си красива. Единственото важно за мен е да се появиш.
Обърнах уловените ни ръце, така че палецът ми се обви около неговия, а пръстите ми стиснаха здраво дланта му.
— А букетът ми ще е огромен. Гигантски. Винаги съм искала екстравагантен букет. Всичко друго може да е дискретно. Но ще нося грамаден букет.
— Каквото поискаш, миличка – меко каза той.
— Ти не искаш ли нещо?
— Да се появиш.
— Вече го каза и това определено ще се случи. Нещо друго?
— Имам всичко, което искам, така че – не. Макар че храна като минисандвичи и тако, цял куп върху една маса, така че гостите да могат да се натъпчат, е много по-хубаво, отколкото да ги караме да седят с хора, които не познават, и да се хранят заедно. Трябва да е истинско тържество. Имаме толкова много за отпразнуване. И искам хората да се чувстват приятно, докато го правят.
— Съгласна съм.
— Сигурна ли си?
Кимнах и заявих:
— Вече планираме сватбата ни.
Пръстите му пуснаха моите, но само за да се плъзнат нагоре и да се обвият около китката ми. Аз също обгърнах неговата.
— Да – прошепна той.
— Ще бъда Кейди Йегър.
Пръстите му ме стиснаха леко и изражението му отново се промени, а наситеността на чувствата му стана осезаема, когато той повтори: