Когато наближих първия ред, обърнах глава, чула едно„Мама!".
Погледнах наляво и видях Кат, седнала на първия ред, да ми се усмихва, а малкото ми момченце, Дийн, шаваше и мрънкаше в скута й, мъчейки се да се освободи.
Изпратих му въздушна целувка, отправих продължителна, мека усмивка на Кат, на върха на щастието при вида на грейналото й лице, след което се обърнах напред и продължих по пътеката, приковала очи в Илайджа, който стоеше на челното място, също шаващ, но без да мрънка и без да ми обръща никакво внимание.
Очите му бяха вперени зад мен, над морето от хора в бели столове, към морето от лалета пред фара, от който се бях появила току-що, за да извървя този път, следвана от още четири момичета.
Към мястото, откъдето всеки момент щеше да се появи Верити.
Място, където той живееше с моята племенница, грижейки се за фара и за нея.
—Тате!– изписка Дийн, когато се обърнах и минах под украсения с цветя свод, за да заема мястото си отпред и да изчакам останалите от сватбената процесия.
Очите ми се спряха върху сина ми, а после се обърнаха към съпруга ми.
Под една шатра, зад мъжката половина от сватбената процесия, имаше двама мъже, единият – зад лъскав роял, другият – зад виолончело. Свиреха инструментална версия на „Хиляда години“. Песента, на която с Кърт бяхме танцували на нашата сватба, макар че тогава тя беше с думи.
Съвършените думи.
Видях усмивката, заиграла върху устните на Кърт, и почувствах как същото се случва и с моите.
Бях го изненадала с тази песен. Не я беше чувал, преди да танцуваме на нея. Не беше фен на „Здрач“, докато аз в продължение на години си бях имала работа с луднали по „Здрач“ момичета. Въпреки това беше танцувал с мен, без да откъсва очи от моите, и знаех, че му беше харесало.
Усетих как момичетата се подреждат до мен, и когато се обърнах, видях Мелани и Ели, следвани от Джейни, да се приближават заедно, шаферките и момичето с цветята.
Джейни беше опитна в това отношение и се справяше прекрасно, хвърляйки кремавите цветчета, повечето от които биваха подети от морския бриз и отнесени надалеч.
Очите ми се плъзнаха през тълпата към Ким и нейния приятел Джош. И двамата се усмихваха на Джейни, Ким й махаше.
Алиса и Джуниър седяха пред тях и заедно с децата си заемаха цял ред. Вниманието на Алиса обаче беше приковано върху нейния мъж, извила глава, доближила устни до ухото му. Джуниър гледаше напред, но по изражението му ясно си личеше, че полага огромно усилие да не се разсмее.
Джуниър, както бях научила, често имаше такова изражение. Макар че през по-голямата част от времето просто оставяше смехът да се излее.
Погледът ми се плъзна по-нататък – на редицата пред Алиса и Джуниър седяха Джейк и Джоузи. Итън беше до майка си и се занимаваше с телефона си. Конър седеше до баща си и съзерцаваше скута на годеницата си Софи, където почиваха сключените им ръце. Тяхната сватба щеше да се състои през юни, в Лавандуловата къща, където Джейк се беше оженил за Джоузи.
Амбър не присъстваше, защото беше на училище в Париж. Щеше обаче да си дойде за сватбата на брат си.
Джоузи беше отпуснала глава върху рамото на Джейк. Не можех да видя цялото й лице, защото той се беше навел над нея и профилът му я скриваше. Но дори така видях как устните й се извиха в нежна усмивка в отговор на онова, което той й казваше.
Погледът ми отново се плъзна и две редици зад домочадието на Алиса и Джуниър зърнах Ейми и Мики. Синът на Мик, Килиън, седеше до Ейми, но останалите им деца бяха на лекции, което опечаляваше Ейми. Синът й Одън учеше в Университета на Южна Каролина, а дъщеря й Пипа – в Станфорд. Ашлин, дъщерята на Мики, се беше присъединила към Верити в Йейл.
По ред причини, включително днешното щастливо събитие, Верити бе положила големи усилия да се дипломира един семестър по-рано. Най-вече защото бе искала лалета.
Ейми се бе извъртяла почти изцяло към Мики. Виждах единствено тила й, но за сметка на това можех да видя лицето на Мики, което я гледаше с нежно изражение, а върху устните му имаше огромна усмивка.
Усетих как ме хващат за ръка, и когато погледнах надолу, видях Джейни, вдигнала към мен очи, които грееха почти толкова силно, колкото и лицето й.
— Справи се отлично, миличка – прошепнах.
— Благодаря, Кейди – прошепна тя в отговор.
А после се облегна на крака ми и се обърна към пътеката, за да види Верити.
Аз също погледнах натам и видях Уолт и Аманда. Роб и Триш. Джаки. Пейдж. Майк, Пам и Райли, Дейл, Шанън и Корбин (Беа беше до мен, в редичката пред арката).