И разбира се, майката на младоженката, седнала най-отпред. Декстър беше сред мъжете до Илайджа и да, както бях предположила, той също се беше присъединил към сестра си в Йейл.
Най-сетне погледнах напред, тъй като не исках да пропусна как Верити излиза от фара. А моментът наближаваше.
Докато го правех, погледът ми попадна върху брат ми на последния ред. Очите му се бяха спрели върху мен. Усмихнах му се и лицето му омекна.
А после Камила се изправи развълнувана до него, от другата му страна Орсън също скочи и Кейлън ми се усмихна с леко самоиронична усмивка, преди също да стане.
Децата му се радваха да имат голямо семейство, лели и чичовци, и братовчеди.
И дори да беше дошло с известно закъснение, те бяха научили по трудния начин кои са важните неща в живота, така че бяха още по-благодарни на баща си, задето им ги беше дал.
Аз просто бях благодарна, че Кейлън беше част от живота ми. Макар все още да не бяхме близки. Но най-сетне бяхме семейство.
Това, че всички се бяха изправили, можеше да означава само едно, така че аз също погледнах към фара.
С развявана от бриза дантела на роклята и ефирен воал, стиснала огромен букет пред издутото си коремче (с Верити бяхме сватбени близначки не само защото и двете използвахме „Хиляда години“ – тя беше бременна в петия месец), Верити вървеше до баща си, грейнала в усмивка, приковала очи натам, накъдето я отнасяха краката й, към бъдещето й.
Нейното завинаги.
Нейния Илайджа.
Трелите на виолончелото се носеха по вятъра, сливайки се с акордите на пианото, докато морето се разбиваше в скалите зад гърба ни, а фарът се издигаше гордо пред нас.
Верити най-сетне стигна до първия ред и синът ми се провикна:
—Вери!
Наистина обичаше братовчедка си Вери. Но разбира се, Дийн беше точно толкова сладък и общителен, колкото и по-голямата му сестра, така че обичаше всички.
Тялото на Верити потръпна от надигналия се в нея смях. Тя също обичаше братовчед си Дийн. Ала нито за миг не откъсна поглед от Илайджа.
В моите очи се появиха сълзи.
И в този миг видях да се разиграва нещо, което се бе случило с мен сякаш преди цяла вечност и в същото време – едва вчера, когато Патрик Морланд-младши беше завел до олтара една жена, която обожаваше, за да я предаде на един мъж, комуто вярваше и когото обичаше.
Почувствах как финият тюл на тъмносивата ми рокля без презрамки милва краката ми заедно с хладното пролетно слънце, бризът целуваше голите ми рамене, повдигаше воала на Верити и караше лалетата около нас да се вълнуват и поклащат, сякаш танцуваха.
Най-сетне очите ми се върнаха върху моя съпруг. Този миг не бе убягнал и на него, разбрах го от начина, по който ме съзерцаваше.
— Обичам те – оформиха устните ми.
Той кимна и устните му оформиха в отговор:
— Повече.
Преподобният Флечър заговори и двамата с Кърт насочихме вниманието си към щастливата двойка. Мислите ми бяха за тях.
Но и за нещо друго.
Желанието на Патрик се беше сбъднало. Съпругът ми, семейството и приятелите ми, щастливи и здрави, всички те до един, дори Кейлън и децата му, бяха тук, във фара, с мен.
Моята версия на щастлив завършек.
Моето желание също се беше сбъднало. Верити и Илайджа – щастливи, пред олтара, създаващи семейство. Имах малкото си момченце.
И желанието на Кърт се беше сбъднало. Нашият Дийн имаше моите зелени очи.
Ала щеше да се сбъдне и още едно желание на Кърт. Бебето, което носех, беше момиче. Надявах се то да има неговите лешникови очи.
Ала всъщност нямаше да има значение и в двата случая.
Kristen Ashley – The Time in Between (2017)
Кристен Ашли – Завръщане към любовта
Американска. Първо издание
Превод: Вера Паунова
Редактори: Любка Йосифова, Симеон Айтов
Коректор: Жана Ганчева
Корица:Милена Ковачева
Издател: „Ибис“ (2018)
ISBN 978-619-157-238-0
Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране: bonbon4e