- Щастлива ли си? - попита глас, който я извади от необичайното за нея замечтано състояние.
Тя се изчерви и се усмихна на хубавото момче, седнало срещу нея, което отвърна на усмивката й изпод златистокафявия си перчем.
- Защо питаш? - попита тя.
- Изглеждаш... възторжена - каза Бен и я чукна с молива си по носа, за да й покаже, че се шегува.
Тя вдигна вежда.
- Просто си мислех какъв майтап ще е, ако залепим фалшив нос на Пин -отвърна тя.
Говореше за сина на Пинокио, притеснителен осмокласник. Бен се засмя, а очите му блеснаха. Той нямаше нищо против майтапите й.
Е, добре, ако Мал трябваше да избере онова, което й харесваше най-много в Аурадон, щеше да признае, че то е момчето, което в момента седеше срещу нея. Бен, синът на Бел и Звяра, беше не само най-милият човек, когото познаваше, но бе и приятен на вид (хм, много приятен), и умен на всичкото отгоре. По-важното беше, че макар Мал да бе пълната противоположност на множеството идеални принцеси в Аурадон, той я харесваше такава. Това я сгряваше, караше я да се чувства уютно, точно като старото й кожено яке от кръпки, което бе много повече в неин стил, отколкото разните къдрички и пайети. Въпреки че беше облякла официална рокля за коронацията му, тя се радваше, че не й се налага непрекъснато да ходи с рокли. Причиняваха й сърбежи.
Бен се усмихна и сведе глава към домашното си, а Мал се опита да последва примера му, но все я прекъсваха приятели, отбили се да й кажат „здрасти".
- Здрасти, Мал! Страхотен тоалет! - каза Лони с широка усмивка.
Откакто разбра истината за нещастното детство на злодейските наследници на Острова на изгубените, дъщерята на Мулан се държеше безкрайно мило с тях.
- Мал! - викна Джейн. - Ще се отбиеш ли после да ми помогнеш с домашното по честното си е честно? Не ми излизат уравненията.
Джейн често се притесняваше дали върши това или онова правилно, особено след поразиите, които бе сътворила на коронацията на Бен. Не беше леко да живееш в сянката на Феята кръстница, още повече че е директорка на училището ти.
- Благодаря, ще мина - каза Мал. - Няма проблем!
- Я виж ти кой е популярен - подкачи я Бен, когато момичетата се отдалечиха.
Мал махна снизходително с ръка.
- Просто всички се радват, че майка ми не ги превърна в драконова закуска.
Тя кимна към охраняваните, двойно заключени врати в края на читалнята, които водеха към новия затвор на Злодеида.
- Не че ги обвинявам.
Шегите й помагаха да заглуши все още живата вина, която изпитваше заради поведението на майка си. На повечето ученици, пратени някъде на обменни начала, не им се налагаше да се справят с проблеми като намерението на родителите им да се опитат да избият всички в новото училище.
Имаше ли наръчник за справяне с такова положение?
- Задължени сме ти - каза Бен със сериозно изражение. - Без теб нямаше да имаме никакъв шанс.
- Не се притеснявай, ще измисля как да ми се отплатите - рече Мал безгрижно. Не можа да сдържи една усмивка. - Макар че още едно твое вдъхновяващо изпълнение пред цялото училище, в което възпяваш абсурдната си любов към мен, може и да свърши работа.
Бен се усмихна широко.
- Готово! Този уикенд имаме турнир по случай Бала на випускниците. Ще поработя над танцовите си стъпки.
- Нямам търпение - засмя се Мал и затъкна кичур ярковиолетова коса зад ухото си.
- Сигурна ли си, че няма да те е срам да дойдеш с мен на танците след мача? -попита той и си затананика заразителна мелодийка.
- Ами просто ще си сложа една от маските на Мулан - рече тя.
Изведнъж земята под краката им завибрира и цялата читалня се разтресе. Мал грабна учебниците си, преди да паднат на пода, а Бен се вкопчи в ръба на масата, за да я удържи на място.
- Поредното земетресение - отбеляза Мал. - Трето тази седмица!
Тя по навик погледна през рамо към вратата, която водеше в затвора на Злодеида. Последният път, когато Мал бе усетила земята да вибрира по този начин, бе при появата на огромния дракон на коронацията, затова неволно свързваше земетресенията с майка си.
- Чувам, че се случват навсякъде, не само в Аурадон сити - намръщи се Бен. -Но все пак са естествено явление, не се тревожи. Тектонични плочи, които се плъзгат под океана, такива работи.
- Е, предпочитам да спрат да се плъзгат - каза Мал. - Призлява ми.
- Поне минават бързо - рече Бен.
За разлика от някои хора, помисли си Мал и се застави да не поглежда отново към вратата на затвора.
За щастие, този път не последваха вторични трусове и след час Мал бе забравила за земетресението. Бен започна да прибира учебниците си в чантата и тя погледна към часовника. Още не беше време за звънеца за вечеря.