- Тръгваш ли? - попита го. - Кралски задължения?
- Да, трябва да срежа лентата за откриването на новия Център за отдих на помощници. Не искам да се чувстват пренебрегнати.
Бен облече синия си блейзър с кралския герб във формата на зверска глава, избродиран на десния джоб.
- Искаш да кажеш, да помогнеш при рязането на лентата? - пошегува се Мал, но Бен не се засмя.
Тя знаеше, че той приема кралските си задължения много сериозно и че иска да бъде крал на всички в Аурадон, включително на помощниците на героите и на злодейските наследници.
- Ще ти пиша по някое време - Бен подръпна кичур от косата й.
- Не и ако аз ти пиша първа - обеща тя.
Мал пописа още малко, но спря, когато чу, че телефонът й жужи в раницата. С мисълта, че е Бен, тя го извади и погледна екрана, но есемесът беше от непознат номер. Странно. Тя отвори телефона и започна да чете.
Върни се там, където е мястото ти.
Моля? - написа тя. - За какво става дума? Огледа се подозрително, но библиотеката бе пълна само с ученици, които съвестно пишеха курсовите си работи по добродетели и ценности на компютрите или задълбочено четяха задължителната литература по доброта и приличие. Темата тази седмица беше Как да създадем уютен дом за седмина (джуджета по избор) на Снежанка.
Мал сведе отново поглед към телефона си и зачака да види какво ще се случи, а в стомаха й се появи и започна да расте топка от притеснение. Дълго време нямаше отговор и после малката пръчица в дъното на екрана взе да пръска искри, което значеше, че получателят на последното й съобщение пише отговора си. Най-сетне той се появи на екрана:
Трябва да се върнеш на Острова на изгубените веднага! Преди да изгрее новата луна!
Кой си ти? - написа тя по-скоро раздразнена, отколкото уплашена.
Знаеш кой съм.
М
Това беше всичко. Просто М. Кой беше М? Мал се втренчи в екрана. Кой настояваше тя да се върне на Острова на изгубените? И защо трябваше да се върне, преди да изгрее новата луна? Кога изобщо беше новолунието?
Мал не се сещаше за много хора, чието име започва с М, но имаше едно М в живота й, което значеше повече от всички други. Голямото М. Майка й. Възможно ли беше майка й да общува с нея чрез есемеси? Може и да бе затворена в гущерската си клетка, но си оставаше най-могъщата зла фея в историята на света. Мал предполагаше, че всичко е възможно.
Разбира се, че Злодеида би искала Мал да се прибере вкъщи. Майка й възнамеряваше да избяга от острова само защото невидимата бариера спираше достъпа й до магията. Тя презираше Аурадон с всичките му красиви гори и вълшебни реки. Ако Злодеида бе успяла да изпълни плана си, цялото кралство щеше да е мрачно, сурово и мизерно като Забранената крепост. С други думи, по-зловещо от всичко, което приятелите й в гимназия „Аурадон" можеха да си представят...
Тя не можеше да допусне да се случи нещо подобно.
Мал отново прочете тайнственото съобщение, а от тревога сърцето й започна да бие по-бързо. Тя събра нещата си, решена да открие приятелите си, за да й помогнат в разнищването на тази история.
Мал имаше чувството, че сладкият й живот в Аурадон съвсем скоро ще се вгорчи.
2.
Рицари в битка
Джей бе свикнал да се измъква от ръцете на гневни собственици на магазини и вбесени търговци на пазара, които виждаха как безценните им стоки изчезват в ръцете на сръчния и бърз крадец с червената плетена шапка и лилаво-жълтия елек, така че турнирът беше нищо работа за него. Поне на терена не му се налагаше да отбягва удари с гнили домати и заплахи за откъсване на ръцете и краката, докато тичаше на зигзаг към вратата и се стараеше да стои настрана от „зоната на внезапна смърт", маркирана с червени и бели райета в средата на игрището. Следобедът беше идеален за тренировка: небето - безупречно синьо, а дърветата около игрището -раззеленени. Трибуните бяха празни, с изключение на неколцина ученици, които си говореха с приятели или си пишеха домашните, а отстрани на терена мажоретките тренираха с униформите си от жълти блузки и сини полички.
Когато земята под краката му се разтресе, Джей не обърна внимание, хукна наляво, улови шайбата със стика си, премина снишен покрай заредените топове, претърколи се и вкара шайбата в мрежата. Вдигна ръце в победен жест, плъзна се напред на колене и в същия момент вибрациите спряха. На лицето му изплува бавна, доволна усмивка. Дългата му тъмна коса беше залепнала за челото и врата му, а униформата му бе просмукана с пот. Земетресенията не го плашеха. Нищо не можеше да го спре да тича с всички сили към мрежата.