3.
Пламък върху камък
Онова, което Бен бе казал на Мал в библиотеката, беше вярно. Кралската работа идваше преди всичко друго, дори преди личните предпочитания на краля. Съединените щати на Аурадон бяха огромна империя, която включваше всички добри господарства - от Залива на Тритон на запад до Небивалата земя на изток, от планинските земи на север до пристанищното селце на Бел на юг - и управлението й не беше дребна работа.
След като се сбогува с Джей и момичетата пред трапезарията, Бен отвори шкафчето си и смени ежедневната си корона с една по-официална, която носеше на срещите на кралския съвет. Е, може би училищното шкафче не беше най-подходящото място за съхранението й заради всичките безценни скъпоценности, с които бе обсипана например, но пък това тук беше Аурадон, където никога не се случваше нищо лошо.
Нито дребни кражби, нито обири с взлом, нищо. Той веднъж беше загубил едно пени и веднага му го върнаха, плюс още едно като лихва.
Така ставаха нещата в Аурадон.
Бен си отбеляза наум да говори с Чад. Макар да знаеше, че Джей може да се справи с положението и сам, насиненото му око го разтревожи повече, отколкото би си признал. Бен не очакваше всички в Аурадон да са напълно добри през цялото време, но очакваше да се стараят да се държат по-добре. Иначе какъв бе смисълът злодеите да са отделени? Можеха спокойно всички да живеят под купола.
Бяха минали няколко седмици, откакто родителите му бяха заминали на мечтаната си „пенсионна" обиколка на кралството по вода. Крал Звяр и кралица Бел бяха се качили на кралската яхта и го бяха оставили да отговаря за всичко. На връщане към собствения си дворец той мина покрай турнирното игрище и му се прииска да беше намерил време за тренировка. Само че по-голямата част от свободното му време бе заета плътно от кралски задачи - да раздава награди на герои на бляскави церемонии, вместо да излиза с приятели, и да посреща високопоставени гости като семейство Фицхърбърт, което тази седмица беше на посещение в Аурадон, вместо да играе видеоигри.
Понякога Бен се чувстваше по-възрастен от шестнайсетте си години. След като свърши с откриването на Центъра за отдих и стисна ръцете (или лапите?) на безчет пухкави и забавни малки създания - тези помощници всъщност бяха много приятна компания, - той си тръгна с надеждата, че не е закъснял за срещата на съвета. Това, че беше крал, не значеше, че може да си позволи да кара хората да го чакат.
- Готов ли сте, сир? - попита Люмиер, който стоеше на пост пред заседателната зала.
Бен кимна и приглади реверите на сакото си.
- Кралят на Аурадон! - обяви Люмиер и отвори вратата със замах.
- Кралят на Аурадон! - повториха събраните вътре съветници. - Приветстваме те, кралю Бен!
- Свободно, свободно - каза Бен и зае мястото си.
Тронът беше правен специално за Звяра и той все още не се чувстваше особено удобно в него. Огледа с усмивка съветниците, насядали около дългата маса, и ги поздрави. Люмиер беше поставил обичайното блюдо със захаросани бисквити и каната с чай с подправки в средата на масата и Бен почака всички да хапнат и да пийнат, преди да започнат.
- Здрасти, Док, само ти ли си дошъл днес? - обърна се той към най-старшия съветник в залата.
Старото джудже кимна, след като отпи глътка от чашата си с чай.
- Сърдитко праща извиненията си, сир, но се събуди в лошо настроение и не се чувства достатъчно добре за срещи.
Бен потисна усмивката си и се обърна към следващия съветник:
- А ти как си днес, Джине? Тъкмо срещнах Джордан по пътя насам.
- Чудесно съм, по-добре не съм бил, Ваше Височество - рече едрият син Джин и отправи на Бен бляскавата усмивка, която бе негова запазена марка. - Радвам се, че от училище й позволиха да живее в лампата си вместо в общежитието. Нали ни знаете нас, джиновете, най-добре се чувстваме бутилирани.
Бен се засмя и огледа останалите места около масата. Забеляза, че няколко са празни.
- Това ли са всички за днес? - попита той.
- Да, сир - отвърна Док. - Далматинците са на обиколка в сто и един университета. Мери, Гюс и Жак са заети с приготовленията за ежегодния бал на Пепеляшка, така че днес сме само аз, Джинът и трите добри феи.
Флора, Фауна и Лъчезария, трио пълнички жени на средна възраст с ярки заострени шапки в червено, зелено и синьо и рокли и пелерини в същите цветове, грейнаха в усмивки и му помахаха от своя край на масата.