- Идеално - каза Бен.
- Да започна ли с доклада по точките от дневния ред? - попита Док и надникна иззад свитъка, който държеше, примигвайки зад очилата.
- Ако не възразяваш.
Бен се облегна на стола си и се заслуша в доклада, който обхващаше всичко случващо се в кралството му. След ужаса от Инцидента със Злодеида животът, изглежда, бе се върнал в обичайното спокойно русло. Макар че кралските учени бяха забелязали няколко необичайни промени във времето напоследък - не само земетресенията в Аурадон, а и неочаквани слани в Топлите страни, странни гръмотевични бури в Източен Райдинг, както и други нетипични за сезона климатични феномени. Бен си отбеляза загрижеността им, но както посочи пред съвета, нямаше как да промени времето. Той се прозя и докато Док нареждаше, се опита да задържи очите си отворени, но не успя. Можа да подремне, преди Док шумно да се прокашля.
- Кхм - каза джуджето. - Извинете, сир.
Животът със Сънливко бе го научил на множество деликатни начини да събужда внезапно задрямалите.
Бен се поизправи, примигна сънливо и се засрами.
- Извинявай, какво пропуснах?
- Тъкмо казвах, че това е всичко по редовния дневен ред. Сега, ако не възразявате, са дошли посланици от Камелот, за да се срещнат с вас. Казват, че случаят е спешен, затова ги вместих в днешната среща. Надявам се, че нямате нищо против - каза Док. - Отдалече идват.
Бен кимна.
- Разбира се, разбира се. Поканете ги да влязат.
Люмиер отново отвори вратата и обяви с чувство:
- Вълшебникът Мерлин и Арти, син на Артур.
Мерлин, стар, съсухрен вълшебник със синя роба, и Арти, момче на около дванайсет години, с проста туника, която свидетелстваше за благородния му произход, влязоха в заседателната зала.
Арти се огледа, явно впечатлен от Джина, който се носеше във въздуха до феите. В Камелот също живееха невероятни създания, разбира се, но Арти, изглежда, не бе срещал джин досега. Джинът видя как удивено го гледа момчето, и направи една от многото си смешни гримаси, с което го разсмя.
- Артур праща поздрави - каза Мерлин, поклони се на краля и хвърли бърз гневен поглед на момчето. То също се поклони, но не можа да скрие усмивката си. - В момента се занимава с проблема, затова не дойде.
- Какъв е този проблем? - попита Бен.
- В Камелот има чудовище! - прекъсна Арти вълшебника.
Джинът се стресна.
- Чудовище ли?
- Ами поне така мисля - каза Арти засрамен и в същото време непоколебим.
- Арти се опитва да каже, че нещо създава хаос в града, плаши селяните и пали пожари - обясни Мерлин. - Положението е доста притеснително.
- Така ли? - попита Бен.
- Да. Продължава вече няколко седмици и макар че правихме опити да заловим създанието, то успява да избегне капаните ни, сякаш изчезва във въздуха. Минават дни, после се появява изневиделица и напада. Селяните губят овце и кокошки. Има стъпкани градини. Цели ниви със зеле наведнъж.
Мерлин свали островърхата си шапка и избърса челото си.
- Създава ни истинско главоболие. Артур реши да остане в Камелот, в случай че създанието отново се появи, а ние дойдохме да търсим помощ.
- Как можем да помогнем? - Бен се приведе напред, обзет от желание да бъде полезен.
Това беше много по-интересно от новината, че селяните в провинцията, от която бе родом майка му, пак се оплакват от цените на яйцата. И пеят песни по въпроса.
Мерлин пристъпи от крак на крак.
- Точно затова сме тук, сир. Дойдохме да помолим за разрешение да използваме магия, за да проследим създанието.
- А, разбирам - каза Бен. - Магия.
Той се облегна.
- При това говори за сериозната магия - пошепна Док в ухото му. - Не онази, която променя цвета на някоя рокля или прави нова прическа, а това, доколкото разбирам от племенника си Дъг, е ежедневие в училище.
- Няма ли друг начин да се залови чудовището? - попита Бен, намръщи се и потропа с писалка по масата.
- Опитахме всичко, но за жалост, досега не сме постигнали успех - отвърна Мерлин. - Иначе нямаше да сме тук.
- И сте сигурни, че с помощта на магията ще успеете да го заловите? - попита Бен със строго изражение.
- Ами ако не подейства? Тогава какво? Магията може още повече да обърка нещата, нали знаеш - добави Фауна и намести червената си шапчица, която бе се плъзнала по къдравата й сива коса. - Със сестрите ми сме го виждали с очите си.
- Последствията от безотговорната употреба на магия наистина могат да бъдат доста опасни - съгласи се Лъчезария с изопнато от притеснение лице.
Останалите около масата замърмориха утвърдително.
Мерлин се изправи в целия си ръст. Не беше много по-висок от джудже, но въпреки това имаше внушителна осанка. Той хвърли смразяващ поглед на съветниците на краля.