Вярвам,
че колкото повече обичаш един мъж,
колкото повече от сърцето си му даваш,
толкова повече ще загубиш..[12]
Тя въздъхна. След края на великденските празници си обеща да отиде. Ще вземе Пико и бентлито си и ще отиде в Лондон. Нещо, за което да мисли. Нещо, което да очаква с нетърпение. Ободрена от тази перспектива, тя взе писалката си и се зае да довърши писмото си до Моли Дънбар.
И така, моля, не се тревожете за абсолютно нищо. Джудит ще бъде доволна, сигурна съм. През ваканциите къщата винаги е пълна с приятели и семейството ни, и ако тя се разболее или й се случи нещо друго, ще ви уведомя незабавно.
Надявам се, че ви харесва Сингапур и новата ви къща. Трябва да е много хубаво винаги да си на топло.
С най-добри пожелания,
Ваша
Даяна Кеъри-Луис
Край. Тя попи подписа си и пробяга с поглед изписаните страници, после ги сгъна на дебел правоъгълник и ги напъха в плик. Облиза края с лепилото и го притисна с юмрук, после написа адреса, който госпожица Като беше й продиктувала по телефона.
Всичко е направено. Дългът — изпълнен. Едгар ще бъде възхитен от нея. Тя стана от бюрото, Пико се отлепи от краката й и двамата излязоха в дългия коридор към хола. Тук на кръглата маса в средата на пода стоеше сребърен поднос със специалното предназначение да събира пощата. Тя хвърли писмото върху него. Рано или късно някой, вероятно Нетълбед или Едгар, ще го намери, ще му залепи марка и ще го изпрати.
Вярвам,
че колкото повече обичаш един мъж,
колкото повече от сърцето си му даваш,
толкова повече ще загубиш…
Всичко е изпълнено. След около месец ще бъде на път за Лондон. Внезапно развеселена, тя спря, грабна Пико и целуна върха на сладката му плоска муцунка. „И ти ще дойдеш с мен“, обеща му тя и двамата излязоха през входната врата в студената, влажна свежест на априлската сутрин.
„Сейнт Урсула“
Събота, 11 април 1936 г.
Мили мамо и татко,
Благодаря за телеграмата ви до госпожица Като и за съгласието ви да прекарам ваканцията със семейство Кеъри-Луис. Както ви писах, тя е много мила и ми каза, че мога да гостувам на родителите й в Оксфорд, но отложи поканата си и каза, че мога да отида там друг път, така че не се обиди. Всъщност тя реши вместо мен.
Днес е първият ден от ваканцията, десет и половина сутринта, но още съм тук и чакам някой от Нанчероу да дойде да ме вземе в единадесет. Багажът ми е пред входната врата, но не вали, така че всичко е наред. Странно е да си в училище само с няколко души от персонала, чувстваш се съвсем различно, и пиша това писмо в стаята на младшите ученици без жива душа наоколо. Като си самостоятелен, всички стават много по-добри, сякаш си истинска личност, а не обикновено момиче. Странното е, че всичко мирише различно — не на други хора и тебеширен прах, а на миризливата лула на общия работник. Той идва да лъска дръжките на вратите, да оправя прозорците и през цялото време пуши вредната си лула.
Причината да не тръгна вчера с Лъвдей е, че господин Бейнс искаше да ме заведе в Тръроу, за да купим грамофон. Каза, че ви е уведомил, че леля Луиза много великодушно ми е оставила наследство в завещанието си. Още не мога да го повярвам и ще ми трябва време, за да свикна с това. Малко ми е неудобно пред Джес, но предполагам, че в момента е твърде малка, за да се сърди за нещо като това. И така господин Бейнс дойде вчера следобед и ме закара в Тръроу. Не бях ходила там преди. Той е красив и много стар, с катедрала и множество малки тесни улички и края на една виеща се като змия река със закотвени лодки. Много дървета се спускат чак до водата и има епископски дворец. Когато свършихме с покупката (грамофон и три плочи), отидохме за чай в „Червения лъв" и той ми обясни, че трябва да имам издръжка и ми е открил спестовна сметка в пощата и ще внася в нея по пет паунда всеки месец.
Изглежда страшно много, но не мисля, не ще ги харча всичките, а ще ги спестявам и ще получавам лихва. Той ми обясни всичко това. Много е добър и никак не се стеснявам от него. После се върнахме в Пензанс, той ме заведе в къщата си и ме запозна със семейството си. Множество малки деца вдигаха невъобразим шум, а най-малкото непрекъснато плюеше хапките от филията си и разливаше млякото си. По-зле и от най-лошото поведение на Джес. Той мисли, че Уиндиридж трябва да се продаде. Намерил е нова работа на Хилда и Една и…
12
Рефрен от популярния естраден хит от началото на XX век —