Но сега… Сама и ненаблюдавана, когато никой не можеше да прави забележки за реакциите й, тя събра смелост и се противопостави на изкушението да отхвърли ужасната новина. Имаше снимка. Хитлер, крайно развълнуван, возен по улиците на Виена, колата му, заградена от двете страни от немски военни части, тротоарите гъмжат от хора. Разгледа лицата на тези хора и беше силно смутена, защото макар че някои ясно отразяваха ужаса от това, което накрая беше станало, прекалено много бяха тържествуващи, приветстваха новия лидер и издигаха знамена с черния пречупен кръст на нацизма. Това беше неразбираемо. Как можеше един патриот да приветства такова нашествие? Като търсеше отговор на този въпрос, започна да чете описанието на фактите около събитието и вече не можеше да спре, защото мрачните думи, премерената проза грабна вниманието й, като обрисуваше изключително жива картина на насилствено покоряване. Край на всичко, помисли си тя. След като е допуснато да стане това, какво още може да се случи?
Нищо особено хубаво. В Лондон, в Парламента настроението беше тежко. В Камарата на общините Чърчил се готвеше да говори. От години бяха гледали на него като на някаква Касандра, която предсказва гибел и разрушение, докато другите оптимистично си гледат бизнеса. А сега изглеждаше, че той е бил съвършено прав и предупрежденията му звъняха като погребална камбана… „Европа е изправена пред програма за агресия… единственият възможен избор… е да се подчини или да предприеме ефикасни мерки…“.
Стига. Тя сгъна вестника и го пусна на пода до себе си. Ефикасни мерки означаваха война. Дори глупак като нея можеше да разбере внушението. Буреносните облаци, които бяха се появили на хоризонта на несложния живот на Моли още преди да напусне Англия на кораба за Коломбо, нито се бяха разсеяли, нито изчезнали. Бяха се увеличили, струпали и сега заплашваха да почернят цяла Европа. А Англия? А Джудит?
Джудит. Моли знаеше, че трябва да се срамува. Би трябвало да мисли за другите, за вече насилените нации и потисканите народи, но най-високо в съзнанието й беше безопасността на детето й. Ако в Европа има война, ако Англия бъде въвлечена, какво ще стане с Джудит? Дали не трябва да изпратят за нея веднага? Да забравят за училището, да захвърлят всички планове, които бяха правили за нея и да я върнат в Сингапур възможно най-бързо? Тук войната никога нямаше да ги засегне. Отново всички ще са заедно и Джудит ще бъде в безопасност.
Но още когато тази мисъл й мина през ума беше почти сигурна, че Брус няма да се съгласи с нея. Силен поддръжник на правителството, фанатичен консерватор и непреклонен патриот, той не можеше да си представи ситуация, в която Англия да е в смъртна опасност, завладяна или потискана. Ако Моли започне да спори, Брус ще й напомни непробиваемостта на линията „Мажино“, смазващото превъзходство на британската флота и световната мощ на Британската империя. Джудит е в пълна безопасност. Смешно е да се изпада в паника. Престани да си толкова глупава.
Тя знаеше всичко това, защото вече беше го слушала. Когато Луиза Форестер загина в онази зловеща автомобилна катастрофа и беше пристигнала телеграмата от господин Бейнс, която ги уведомяваше за трагичното събитие, първата мисъл на Моли беше не скръбта за Луиза, а загриженост за Джудит, и тя беше изцяло за връщането й вкъщи с първия кораб, за да бъде заедно с изоставената си дъщеря. Но Брус, макар и силно засегнат от новината за смъртта на сестра си, беше си останал силен британец, който държи чувствата си в себе си, с твърда горна устна и крака на земята. Нещо по-лошо — беше настоял пред разстроената си жена, че няма смисъл да се предприемат импулсивни действия. Джудит е в училище с пансион, начело с госпожица Като, а Биди Съмървил е съвсем наблизо в случай на нужда. Емоционалното връщане на майка й няма да улесни живота на Джудит. Много по-добре е да я оставят на спокойствие, за да си продължи учението, и да оставят нещата естествено да се подредят.
— Но тя си няма дом. Няма къде да отиде! — изплака Моли, но Брус остана непреклонен.
— С какво ще й помогнеш? — попита той, вече губейки търпение.
— Ще мога да бъда при нея…
— Докато стигнеш дотам, кризата ще свърши и ще бъдеш напълно излишна.
— Не разбираш.
— Да. Не разбирам. Така че се успокой. Върви да й напишеш писмо. И не се паникьосвай. Децата не обичат родители, които прекалено се суетят около тях.
13
Линията „Мажино“ — система френски укрепления (строени от 1929–1934 г.), разположени по границата с Германия от Белфор до Лонгюйон. Дължината на отбранителния вал е около 400 км. Назована е на името на военния министър на Франция генерал Андре Мажино — бел. ред.