Беше седем вечерта на Коледа и тя сега се обличаше за върховния момент — коледната вечеря. Беше си направила прическата, с диадема и множество малки змиевидни къдрици по цялата глава. Беше почистила лицето си с новия почистващ крем, беше си сложила основния крем и се напудрила с приятно миришеща пудра. Ружът не беше за нея, но гримът за клепачи беше предизвикателство. За щастие всичко мина добре и тя успя да не си бръкне в окото с четката, което можеше да има фатални последствия. Като свърши с него, седна, без да мигне, в очакване да изсъхне. Отражението й я гледаше с ококорени очи като кукла, но чудесно подобрено. Чудеше се как не беше помислила да използва такъв грим по-рано.
Тя седеше и слушаше. Зад затворената врата къщата беше изпълнена с тихи далечни звуци. Потракване на съдове от кухнята, гласът на госпожа Нетълбед се повишаваше, когато викаше съпруга си. По-нататък тихо, след това тихи звуци музика, валс, „Граф Люксембург“. Може би Едуард пробваше радиограмофона в случай че майка му пожелае да има танци след вечерята. След това, много по-близо — плискане и високи детски гласчета от банята за гости, където Нани Пийрсън беше изцяло погълната от желанието час по-скоро да приготви питомците си за лягане. Но те бяха и уморени, и превъзбудени след наситения ден, и от време на време детските гласове избиваха в писък и рев, докато хленчеха и мрънкаха и може би се удряха едно друго. Джудит си позволи леко съчувствие към Нани Пийрсън, която беше тичала след тях цял ден. Но сега вероятно гореше от желание по-скоро да ги умиротвори в леглата, за да може да отиде в детската стая, да вдигне подутите си глезени и да поклюкарства с Мери Милиуей.
Гримът като че ли изсъхна. Джудит освободи косата си и я среса, като подви навътре краищата й в новата прическа „като паж“. Сега роклята. Тя се изхлузи от пеньоара си и отиде до леглото, където беше опънала пеперуденосинята фантазия в готовност за точно този момент. Повдигна я и я нахлузи през главата си — беше лека като воал — пъхна ръце в ръкавите и усети как тънката коприна се хлъзга по тялото й. Закопча микроскопичното копченце отзад на врата си и после ципа на талията. Роклята беше малко дълга, но когато си обу новите сандали с високи токове проблемът изчезна.
Златните обеци, любезно предложени от Атина, увиснаха на местата си. Новото червило, розов корал, и новият парфюм, и беше готова. Тя застана и за пръв път се огледа във високото огледало, монтирано в средата на гардероба. Всичко беше наред. Всъщност беше чудесно, защото изглеждаше наистина добре. Висока, стройна и най-важното — пораснала. Най-малко на осемнадесет. А роклята беше мечта. Тя се обърна и полата се понесе и я обви точно както тази на Джинджър Роджърс, както би я обвила, ако Едуард я покани на танц. Молеше се това да стане.
Време е да отиде. Угаси лампите и излезе от стаята си. Усещаше мекотата на килима в дългия коридор през тънките подметки на сандалите си. Иззад вратата се носеше пара, напоена с аромат на скъп тоалетен сапун, и гласът на Нани Пийрсън, който поучаваше: „Какъв смисъл има да си толкова глупав?“ Помисли си да надникне и каже „Лека нощ“, но се отказа, за да не започнат Роди и Камила отново да реват. Тръгна направо по стълбите надолу и до приемната. Вратата беше отворена, тя пое въздух дълбоко и влезе, и това приличаше малко на излизане на сцената при училищна пиеса. Огромната стая в бледи тонове танцуваше под светлината на огъня и електрическите лампи и блещукащите украшения на елхата. Видя леля Лавиния, величествена в черно кадифе и диаманти, вече настанена във фотьойл до камината, с полковника, Томи Мортимър и Едуард, застанали в група край нея. Те държаха чаши и говореха и затова не забелязаха Джудит, но леля Лавиния я зърна моментално и вдигна ръка, за да я приветства. Тогава тримата мъже се обърнаха да видят кой ги е прекъснал.
Разговорът спря. За момент настъпи тишина. Джудит, разколебана до вратата, трябваше да я прекъсне.
— Първа ли дойдох?
— Мили Боже, това е Джудит! — Полковникът клатеше глава удивен. — Мила, едва те познах.
14
Прическата, „тип паж“ или page-boy е особено популярна по това време. Представлява къса или средно дълга коса, подвита навътре с бретон. Идва от характерната за английските пажове прическа — бел. ред.