— Спи до късно, лельо Лавиния, и си почини добре.
— Може и да успея. Лека нощ на всички. Лека нощ.
Тя излезе, придружена от полковника. Вратата след тях се затвори. Даяна изчака малко, после се обърна и се наведе да си вземе цигара. За малко се усети странна атмосфера, сякаш всички бяха деца, оставени сами без възрастни, които да им развалят веселбата.
Със запалена цигара Даяна огледа гостите си.
— Какво ще правим сега? — Като че ли никой нямаше добро предложение. — Сетих се. Ще играем на сардини.
Атина, все още посръбвайки шампанско, изръмжа.
— О, мамо, порасни най-после!
— Защо не? Не сме я играли от много отдавна. Всички знаят как да играят, нали?
Алистър Пийрсън каза, че е играл преди много годни, но е забравил правилата. Може би някой би могъл…?
Едуард обясни.
— Някой се скрива. Къщата е тъмна. Гасим всички лампи. Другите чакат тук. Броим до сто и всички тръгват да търсят. Ако намерите скрития, не казвате нищо. Пъхате се при него и чакате, докато всички се напъхат в кош за пране, или в гардероб, или където се е скрил търсеният. Последният е глупакът.
— О, да — каза Алистър без особен ентусиазъм. — Спомням си.
— Единственото правило е — намеси се Даяна, — че всички трябва да останем на долния етаж. Там има огромно място. Ако се качим горе, някой може да събуди децата.
— Или да се пъхне в леглото на Нани Пийрсън…
— О, Едуард!
— По грешка, разбира се.
— Но как ще определим лицето, което ще се скрие първо? — попита Алистър, който педантично беше решил да уточни нещата до край.
— Теглим карти. Пиките са силни и най-силната от тях печели.
Даяна отиде до масичката си за бридж, отвори чекмедже и извади от там тесте карти. Нареди ги с лице надолу в недодялано ветрило и обиколи всички, така че всеки да може да тегли. Джудит обърна картата си. Асо пика.
— Аз съм — каза тя.
Даяна нареди на Лъвдей да угаси всички лампи.
— Всички до една ли? — попита тя.
— Не, мила, не и на стълбището за горния етаж. Иначе ще настъпи паника между бавачките и някой ще падне надолу.
— Но тогава ще можем да виждаме.
— Едва-едва. Бързо, тичай.
— Сега. — Едуард пое ръководството. — Даваме ти време, докато преброим до сто, Джудит, и тръгваме да те търсим.
— Има ли забранена територия?
— Кухнята, мисля. Мисля, че семейство Нетълбед още не са си свършили работата там. Всичко друго е на твое разположение.
Лъвдей се върна при тях.
— Тъмно е и призрачно — каза тя с известно задоволство. — Нищичко не се вижда.
Джудит беше обхваната от тревожен страх. Странно, но й се искаше силната карта да беше изтеглена от някой друг. Никога на никого не беше признавала до какво състояние на нервите я докарваха подобни игри и винаги дори играта на криеница в градината смяташе за някакво мъчение, защото обикновено прекарваше повечето време в желание да отиде до тоалетната.
Но нищо не можеше да направи, освен да се престори на смела.
— Тогава да започваме. Старт, Джудит. Готово, спокойно, почни!
Те започнаха да броят, преди да беше стигнала до вратата. Едно, две, три… Затвори вратата след себе си и беше погълната от мастилена тъмнина. Сякаш на главата й беше нахлузена торба от дебело черно кадифе. Обхвана я паника, докато търсеше в мислите си някакво убежище, в което да се свие преди всички да дойдат като хрътки, които я лаят. Потрепери, но зад вратата те още брояха. Тринадесет, четиринадесет, петнадесет. По това време обаче очите й бяха привикнали с тъмнината, и вече виждаха в далечния край на коридора слабата светлина, която се процеждаше под вратата от стълбището вън от детската стая.
Това правеше нещата значително по-добри. И нямаше време за губене. Тя тръгна напред предпазливо като сляпа, несигурна, ужасена, че някой стол или маса може да я препънат. Къде да се скрие? Като се стараеше да се ориентира, да прецени разстоянията, така добре познати, но сега така объркващи, тя правеше боязливи стъпки и пресмяташе къде се намира. Отдясно е малката всекидневна, по-нататък — трапезарията. От другата страна бяха билярдната и кабинетът на полковника. Като продължаваше по коридора, слабата светлина от горния етаж я поведе нататък. Тръгна наляво, докосна стената с ръка, и тръгна по корниза. Блъсна се в маса, усети студено докосване на листа по голата си ръка. После рамката на врата. Пръстите й се плъзнаха по тежката облицовка, намериха дръжката, натиснаха я и тя хлътна вътре.
15
Сардини — Във Великобритания, Ирландия, САЩ, Канада и другите англоговорещи страни е разпространен този вариант на криеницата. Това е игра, която на практика е обратна на българската криеница. В сардини само един човек се крие, докато останалите броят. След това броящите се пръскат и започват да търсят криещия се. Когато някой играч го открие, той се присъединява към него на същото място за криене, после следващият, който ги открие, и т. н. (оттук името сардини, защото играчите се натъпкват в едно и също място за криене). Играта свършва, когато остане само един търсещ играч, които е губещият, и се крие в следващата игра. Понякога се крие първият, открил мястото за криене. Сардини обикновено се играе на тъмно — бел. ред.