На масата имаше поднос с чаши, керамични купи с хрускави резенчета пържени картофи и ядки. Под тъмната сянка на тентата бяха наредени в груб полукръг платнени столове, карирани черги бяха постлани на тревата. Нетълбед, оценявайки мекотата на деня и знаейки, че младите членове на клана Кеъри-Луис никога не стояха вътре, ако можеха да излязат навън, беше успял умно да използва предвидливостта си.
Джудит се огледа за Едуард, но него го нямаше. Само три фигури ги чакаха, елегантно подредени, сякаш бяха разположени, поставени там от художник, който има желание за малко човешки интерес, за да оживи пейзажа. Това впечатление като от картина — момент, запечатан в мига — беше толкова силно, че Джудит се улови, че гледа тази сцена сякаш оценяваше рисувано платно, бляскаво масло, подходящо обрамчено със злато, висящо може би на стената на престижна галерия, с надпис: „Преди закуска, Нанчероу, 1939“. Произведение, което можеш да копнееш да притежаваш, да си готов да платиш за него колкото и да е скъпо и да си го пазиш завинаги. Три фигури. Атина лежеше на една от чергите, опряна на лактите си с развята руса коса и лице почти скрито от огромни тъмни очила. Мъжете бяха привлекли два стола и седяха на тях с лице към нея. Единият много тъмен, другият светъл. Бяха свалили саката от подходящите си за църква костюми, махнали връзките си и навили ръкавите си и така успяваха, въпреки безупречно изгладените панталони и лъснати обувки, да изглеждат приятно неофициални.
Три фигури. Атина и двама млади мъже, с които Джудит тепърва трябваше да се запознае. Тя повтори имената им за себе си. Гас Калъндър и Рупърт Райкрофт. И така, кой от тях беше Гас? Кой беше мъжът, успял да плени сърцето на вятърничавата Лъвдей и бе извършил за няколко дни окончателното превръщане на нарочно непохватното момиче в лъчезарна млада жена, облечена от Чиапарели, слагаща си червило и със светлина на любовта, сияеща от виолетовите й очи?
Лъвдей, неспособна да сдържи нетърпението си, изтича при тях.
— Къде са другите?
Те бяха потънали в сериозен разговор, но така прекъснати, млъкнаха. Атина не помръдна от мястото си, но двамата мъже се надигнаха малко трудно от шезлонгите си.
— О, не ставайте, изглеждате толкова уютно… — Джудит беше я последвала навън на слънцето и през тревата, за момент обхваната от стеснителност, каквато още изпитваше при среща с непознати и с надежда, че това няма да проличи. И двамата млади мъже, видя тя, бяха високи, но светлият беше изключително дългурест и слаб, и по-висок от двамата.
— Няма ли тук нещо за пиене? Пресъхнах от всички тези химни и молитви.
— Идват, идват, имай малко търпение — каза Атина на по-малката си сестра и Лъвдей се стовари на чергата до нея. Атина обърна тъмните си очила към Джудит. — Здравей, мила, много се радвам да те видя. Сякаш те нямаше от векове. Още не си се запознала с Гас и Рупърт, нали? Момчета, това е скъпата ни Джудит, нашата почти сестра. Къщата винаги изглежда наполовина празна, когато я няма.
Атина също като майка си имаше способността да те накара да се чувстваш специален. Джудит престана да се смущава. Усмихна се и каза:
— Здравейте — и всички си стиснаха ръцете.
Рупърт беше много високият, приятелят на Атина, който беше пожертвал седмицата си спорт, за да я докара в Корнуол. Безпогрешно определим като военен и типичен гвардейски офицер, с тънките си мустачки, неизменната подстрижка и безспорно вдадената си навътре брада. И въпреки това съвсем не изглеждаше хилав, защото лицето му беше загоряло като гьон под някакво чуждестранно слънце, ръкостискането му беше твърдо и очите под тежките му клепачи погледнаха надолу към нея с изражение развеселено и дружелюбно.
Но за Гас не можеше да се каже нищо безпогрешно. Джудит, която се мъчеше да открие единствен елемент, който накрая беше успял да разбие упоритата защита на Лъвдей, претърпя пълен крах. Очите на Гас бяха тъмни като черно кафе, кожата му беше маслиненозеленикава, дълбоката цепнатина на брадата му изглеждаше като издълбана с длето от някакъв скулптор. Устата му беше широка и приятно оформена, но неусмихваща се, и цялото му държание беше на човек странно сдържан, може би стеснителен, но който със сигурност от нищо не се отказва. Да свържеш този загадъчен млад мъж с пламенната, поразена от любов изповед на Лъвдей беше не само смущаващо, но почти невъзможно. Как по дяволите беше станало всичко това? Тя не знаеше какво точно бе очаквала, но положително не това.
24
Елза Чиапарели (1890–1973) — италианска модна дизайнерка; заедно с Коко Шанел определя модата между двете войни — бел. ред.