— Мисля, че трябва да тръгнем веднага след закуската. Иначе времето няма да ни стигне. Само да погледнеш списъка с дрехи! И всичко трябва да бъде налепено с етикети с името ти. Само като си помисля за това досадно лепене! Може би Филис ще ми помогне.
— Защо не използваме шевната машина?
— Блестяща идея. Много по-бързо и точно. Хич не бях се сетила.
След половин час бяха готови да тръгнат. Моли се въоръжи със списъци, инструкции, ръчни чанти и чекова книжка и се облече благоразумно — човек никога не знае! — като за дъжд, със здрави обувки, манто и тъмночервена модна шапка. Джудит беше с морскосиния си шлифер и кариран шал. Шлиферът й беше прекалено къс и под него дългите й тънки крака изглеждаха безкрайни.
— Всичко ли взе? — попита тя.
— Мисля, че да.
Те се ослушаха, но от кухнята долитаха само доволни гласове, тънкото гласче на Джес разговаряше с Филис, която вероятно бъркаше яйчен крем или метеше пода.
— Трябва да не гъкнем, иначе ще иска да дойде с нас.
Те се измъкнаха крадешком през главната врата и тръгнаха на пръсти по чакъла към дървения навес, където беше гаражът. Джудит отвори вратата и Моли внимателно се качи и седна зад волана на малкия Остин седем. След два-три напразни опита, успя да запали мотора, да включи лоста на задна скорост и да тръгне на тласъци на заден ход. Джудит седна до нея и тръгнаха. След малко Моли укроти нервите си, те минаха през селото и чак когато тръгнаха по главния път, тя включи на максимална скорост и се понесоха с тридесет мили в час.
— Не разбирам защо толкова те е страх да шофираш? Справяш се много добре.
— Ами нямам достатъчно практика. В Коломбо винаги сме имали шофьор.
Те се движеха напред и попаднаха в лека мъгла, така че се наложи да включат чистачките, но по пътя имаше твърде малко коли (толкова по-добре, помисли си Джудит) и Моли започна постепенно да се отпуска. По едно време кон, впрегнат в каруца с ряпа, изникна пред тях от мъглата, но тя успя да се справи с това непредвидено обстоятелство, като натисна клаксона, ускори малко и задмина скърцащото превозно средство.
— Блестящо — каза Джудит.
След малко мъглата се разнесе бързо, както се беше появила, и другото море се появи пред тях, перленосиньо на бледото утринно слънце. Те видяха голямата дъга на залива Маунтс и планината Сент Майкъл като приказен замък на върха на скалите му. Имаше прилив и тя беше изолирана от водата. После пътят мина между железопътната линия и меките склонове на нивите, малките градини, зелени от броколи, градчето пред тях и пристанището, гъмжащо от рибарски лодки. Минаваха край хотели, затворени през зимата, и край гарата, после улицата на еврейския пазар тръгна нагоре по склона пред тях към статуята на Хъмфри Дейви[5] с миньорската си предпазна лампа и високия купол на сградата на банката Лойдс.
Паркираха колата на Грийнмаркет до магазин за плодове и зеленчуци. Пред вратата му имаше ламаринени кофи, натъпкани с първите крехки клонки на ранни нарциси, а отвътре се носеше миризма на земя, праз и пащърнак. Тротоарът гъмжеше от купувачи, селянки, натоварени с тежки кошници, които стояха на малки групички и си разменяха клюки.
— Днес времето е хубаво, нали?
— Как е кракът на Стенли?
— Подут като балон.
Би било хубаво да се прислониш, да ги послушаш, но Моли вече беше се отправила напред, без да губи нито минута, като прекоси улицата и се насочи към Мидуейз. Джудит я последва бегом, за да я настигне.
Магазинът беше старомоден, мрачен, с витрини от плоско стъкло, където бяха изложени горни дрехи от туид и вълнени платове, шапки, мъжки и дамски шлифери. Вътре беше облицован с тъмно дърво и миришеше на парафинови нагреватели, непромокаеми гумени дрехи и спарени помощници. Един от тях, който изглеждаше сякаш главата му беше прикачена за тялото с висока, задушаваща яка, почтително се приближи към тях.
— Мога ли да ви помогна, мадам?
— О, благодаря. Трябва да купим униформа за „Сейнт Урсула“.
— На първия етаж, мадам. Ако обичате, качете се по стълбите.
— За къде иска тоя да вземем стълбите? — прошепна Джудит, когато тръгнаха нагоре.
— Тихо, ще те чуе.
Стълбището беше широко, внушително и имаше невъобразим парапет с полирана махагонова повърхност на горната релса, която при други обстоятелства би била идеална да я възседнеш и да се хлъзнеш надолу. Детското отделение заемаше целия първи етаж и беше просторно, с дълги полирани щандове от всяка страна и високи прозорци, обърнати към улицата. Този път една продавачка тръгна към тях. Носеше тъжна черна рокля, беше доста възрастна, вървеше сякаш я болят стъпалата, което сигурно беше вярно след толкова години работа на крака.
5
Сър Хъмфри Дейви, английски химик. Известен със заниманията си с физиологичното действие на някои газове, включително райския газ. Изобретява миньорската лампа (известна още като руднична лампа) — бел. ред.