— Не бях. — Тя се замисли над това. — Но само защото всички са толкова симпатични. Ако не бяха, щеше да е малко плашещо, защото всичко е толкова… богато. Имам предвид икономи и понита, бавачки и ловни партита. Никога не съм познавала в Англия някого с иконом. В Цейлон е друго, защото там всеки има прислуга, но повечето хора имат само главен готвач. Дали… Полковник Кеъри-Луис страшно богат ли е?
— Не повече от всеки друг земевладелец в Корнуол.
— Но…
— Парите са на Даяна. Тя е единствено дете на невероятно богат джентълмен на име Олискоум. Когато той почина, тя беше добре обезпечена.
Изглежда Даяна беше ощастливена отвсякъде.
— Тя трябва да е имала много специална орисница. Да си толкова красива, толкова богата и чаровна. Повечето хора биха се задоволили и само с едно от тези неща. И не просто красива, ами е и още толкова млада. Трудно е да повярваш, че има пораснали деца.
— Била е само на седемнадесет, когато се е омъжила за Едгар.
— Едгар. Така ли се казва полковникът?
— Да. Той е много по-стар от нея, разбира се, но я е обожавал през целия й живот и накрая я спечелил. И е станала страхотна сватба.
— След като толкова я обича, няма ли нищо против хора като Томи Мортимър?
Джеръми се изсмя.
— Мислиш ли, че трябва да има?
Тя се смути, сякаш бе прозвучала като някаква ужасна пуританка.
— Не, разбира се, че не. Просто изглежда… Той изглежда… — Тя се запъна. — Питам се дали не е актьор?!
— Всички тези сърдечни жестове и мелодичен глас? Лесно е да се направи грешка. Не, не е актьор. Той е бижутер. Семейството му притежава бижутерийния магазин „Мортимър“ на Риджънт стрийт. Нали знаеш, където хората купуват невероятно скъпи сватбени подаръци, годежни пръстени и прочее. Майка ми веднъж е ходила там, но само за да й пробият ушите. Каза, че на излизане се е почувствала милионерка.
— Не е ли женен? Томи Мортимър имам предвид.
— Не. Главната му претенция е, че обича само Даяна, но ми се струва, че истината е друга. Харесва му да е ерген и да се влачи след жени и никога не е искал да се раздели със свободата си. Но е близък приятел на Даяна. Грижи се за нея, когато изчезва в Лондон, и идва тук от време на време, когато има нужда да се отпусне и да глътне малко чист въздух.
На нея все още й беше трудно да разбере.
— Но полковникът няма ли нищо против?
— Не мисля. Всеки от тях е определил собствения си живот, всеки има свои собствени интереси. Даяна притежава малка къща в Лондон и има нужда да избяга в големия град от време на време. А Едгар мрази Лондон и пътува дотам само за да се срещне с борсовия си агент или да гледа крикет. И никога не ходи в къщата на Даяна, а отсяда в клуба си. Той е предимно селски човек. Винаги е бил такъв. Животът му е Нанчероу, фермата и имението, ловът и фазаните му, рядкото ловене на сьомга в Девън. Освен това е съдия и заседава в Съвета на графството. Постоянно зает човек. При това, както споменах, е много по-стар от Даяна. Дори да искаше, нямаше да е в крак с удоволствията, които тя предпочита.
— А какви са те?
— Пазаруване и бридж, вечери навън в Лондон, посещение на нощни клубове, концерти и театри. Веднъж го завела на концерт и той спал през повечето време. Неговата представа за хубава мелодия „Ако ти беше единственото момиче на света“ и „Страна на надежда и слава“.
Джудит се разсмя.
— Аз го харесвам — каза тя. — Има толкова добродушно лице.
— Той наистина е добър. И мъчително стеснителен. Но ти сякаш намери теми за разговор и разтопи леда с него.
На това място на спокойното им прекарване беше сложен край. Кучетата, на които бяха им омръзнали пясъците и морето, тръгнаха да ги търсят, като лазеха нагоре по камъните. От Тайгър течеше вода след второто му плуване, а козината на Пико беше инкрустирана с мокър пясък. Поведението им показваш, че са отегчени от висенето наоколо и искаха да продължат разходката си. В същото време слънцето се скри зад огромен зловещ облак, морето посивя, вятърът стана по-студен и времето явно се разваляше.
Не се върнаха по същия път през градините, а тръгнаха по основната алея на фермата и вървяха край брега около миля, после поеха нагоре от стръмната долина, обградена с обрулени от ветровете дъбове, които следваха посоката на плитка река. Докато стигнаха началото, те бяха вече почти на мочурливата равнина, но настрани от пътя, който водеше към Нанчероу през пасищата, пълни с пасящи млекодайни крави. Между тези ниви вместо порти имаше стари прелези само за хора или железни решетки, сложени над дълбоки ровове.
9
В английските ферми участъците са разделени с ниски каменни огради, за да не минават животни, а на определени места се правят прелези със стъпала от двете страни за хора — бел. прев.