Сън. Сърцето й блъскаше като барабан от ужас и реалността на собственото й свръхнапрегнато въображение. Постепенно то се успокои. Устата й беше пресъхнала. Отпи от чашата с вода до леглото. Легна пак на възглавниците, трепереща и изтощена.
Мислеше за срещата с леля Луиза на закуската с бекон и яйца и се надяваше, че тя няма вече да е толкова сърдита за вчерашната вечер и катастрофалното ходене на кино. Страшният сън на Джудит избледня, но практическият проблем „Били Фосет“ беше реален и надвиснал както винаги. Той лежеше като осезаема тежест на сърцето й и знаеше, че колкото и да предъвква провала на тяхното вечерно излизане, това няма да реши проблема, или, като се замислиш, да помогне с каквото и да било.
„Да отидем на кино“. Толкова любезно и добронамерено. А през цялото време е планирал това. Беше измамил и двете, което го правеше коварен и следователно неприятел, на когото трябва да държиш сметка. Натрапването му беше неразбираемо. Тя усещаше само, че беше примесено със секс, следователно отвратително.
От самото начало Джудит не го беше харесала. Не беше като милия господин Уилис или дори полковник Кеъри-Луис, с когото беше установила незабавна връзка. Той беше просто нещо като карикатура — абсурден. Сега ужасното беше, че и тя се чувстваше абсурдна, защото се беше държала като идиотка. А трябваше и да не се забравя леля Луиза. Били Фосет й беше стар познат, връзка с Джак Форестър и Индия. Да й каже, означаваше да разруши вярата й и да прекрати приятелството им. И колкото и да беше разстроена, на Джудит не й беше присъщо да е толкова жестока.
Защото леля Луиза се беше оказала много добра около катастрофалното ходене на кино и не беше казала нито дума, докато двете не се прибраха в Уиндиридж и бяха сами. След края на филма и след като публиката постоя права при дращещото изпълнение на химна „Бог да пази краля“, бяха излезли в студения ветровит мрак, вмъкнаха се в роувъра и се върнаха в Пенмарън. Били Фосет бе поддържал закачлив разговор по целия път, като повтаряше и напомняше забавни части от диалога във филма и подсвирваше мелодията.
Слагам си цилиндъра
и си връзвам връзката…[11]
Джудит гледаше тила му и искаше да е умрял. Когато наближиха портата на Уиндиридж, той каза:
— Остави ме тук, мила Луиза, ще си отида вкъщи сам. Прекрасно е, че ни закара. Прекарах приятно.
— И на нас ни беше приятно, Били. Нали, Джудит? — Колата спря, той отвори вратата и се измъкна. — Благодарим за киното.
— Беше удоволствие, мила. Довиждане, Джудит. — И имаше нахалството да пъхне главата си през прозореца и да й намигне. После вратата се затръшна и той тръгна по пътя си. Леля Луиза зави през портата. Бяха си у дома.
Тя всъщност не беше сърдита, просто озадачена, и напълно не в състояние да разбере какво по дяволите й беше станало на Джудит.
— Държа се като маниачка. Помислих, че са те полазили бълхи или нещо подобно, като заподскача като болна от светивитово хоро. Губиш нещо, изпускаш нещо, разбутваш цял ред невинни хора, които само се опитват да се забавляват. И цялата тая суматоха да седнеш на моето място. През живота си не съм виждала такова държание.
Което си беше съвсем разумно. Джудит се извини, каза й, че митичната шнола била любимата й, посещението на тоалетната жизненоважно и че помолила леля Луиза да се премести само защото помислила, че ще й е по-лесно, отколкото Джудит да пълзи по коленете й и може би да я ритне. Тя всъщност е мислила само за доброто на леля Луиза, когато го е предложила.
— Моето добро! Много ми харесва това, при двойката зад мен, които ме наричаха как ли не и заплашваха да повикат полицията…
— Но не им се наложи.
— Не е там въпросът. Беше много неудобно.
— Съжалявам.
— И на мен филмът ми харесваше. Не вярвах че ще е така, но беше забавен.
— И на мен ми беше забавен — послъга Джудит, защото фактически след началото на опипването вече не помнеше нищо от него. И добави с надежда да отклони леля Луиза от всякаква възможна следа: — Беше любезно от страна на полковник Фосет да ни заведе на кино.
— Да, така е. Горкото старо момче, той е доста затруднен, няма никакви пари. Малка пенсия… — Кавгата май беше приключила. Леля Луиза, като свали палтото и шапката си, отиде да си налее подкрепящо уиски със сода и с него в ръка поведе към трапезарията, където Една беше им оставила студено агнешко и резенчета червено цвекло — нейната представа за подходяща вечеря след кино.
Но Джудит не беше гладна. Просто смъртно уморена. Порови в агнешкото и пийна малко вода.