Може би ще се зарадваш да разбереш, че госпожа Мъдж си е купила нови зъби за случая. Както и нова синя рокля от креп и шапка „в тон". Роклята и шапката са в тон една с друга, не със зъбите. И се е договорила да намери количка.
Мама е тотална оптимистка за времето и планира обеда в двора. Татко не е толкова сигурен и продължава да прави така наречения от него „план за непредвидени обстоятелства, което значи всичко да се пренесе в трапезарията, ако се продъни небето. Госпожа Нетълбед иска да приготви всичко, но при купоните това просто не е възможно, така че беше поръчан кетъринг от Тръроу. Мама беше му казала, че не трябва да доставя ония купища дреболии, които съдържат птиче мляко и струват стотици и хиляди. А генерал-губернаторът е обещал, две-три сьомги, така че обядът няма да е много лош.
Няма да има шампанско, защото не можем да намерим, а татко казва, че пази последните си бутилки за връщането на Рупърт и края на войната. Но има някакво хубаво искрящо вино (Южна Африка?) и буре с бира.
Господин Мъдж доверил на татко, че е намерил буре с чист спирт, заровено в градината, и го предлага като друг вид алкохолно питие. Явно го е довлякъл горе от скалите след корабокрушение преди две-три години и го е скрил от митницата и акцизните. Много интересно. Съвсем като у Дафни дю Морие. Кой би си помислил, че може да направи нещо такова? Обаче татко му каза, че може да е малко опасно да се поднася на гостите чист спирт и е по-добре той да си остане където е.
Но е страшно щедро.
Господин Нетълбед е толкова странен. Човек би си помислил, че ще е в стихията си с всички тези приготовления за гости, но всъщност най-голямата му грижа, откакто обявихме годежа си, е какво ще облече Уолтър. Можеш ли да повярваш? Уолтър всъщност ще облече собствения му костюм, който понякога облича на погребения, макар че трябва да призная, че изглежда малко странен, защото принадлежи на някакъв чичо, който е имал по-дълги крака от Уолтър и госпожа Мъдж все не сколасва да го оправи. Накрая Нетълбед замъкнал Уолтър в Розмълиън, поръчал две бири и го навил да му позволи той да се заеме с това. И последната събота отишли в Пензанс, закарал го в Медуейз да си избере нов сив костюм, накарал шивача да му го ушие, както трябва, и сега изглежда наистина готин. И с нова кремава риза, и копринена връзка. Уолтър си имаше купони, но Нетълбед платил за всичките нови дрехи и казал, че това е сватбен подарък. Толкова е хубаво от негова страна. И като свършил всичко това, Нетълбед изглежда много по-спокоен и способен да се съсредоточи върху броенето на лъжиците и вилиците и лъскането на чашите за вино.
Сред всичко това още не съм ти благодарила както трябва за чиниите. Донесохме ги вкъщи благополучно и мисля, че госпожа Мъдж се кани да ни подари бюфет, който принадлежал на майка й, така че ще мога да ги наредя в него и ще изглеждат толкова красиво. Беше наистина ужасно мило от твоя страна и Уолтър също мисли, че са прекрасни. Имаме и други сватбени подаръци. Чифт чаршафи (все още със синя панделка около тях и съответно неизползвани, но ужасно мърляви от стоене с години в нечий шкаф за спално бельо). И възглавница, покрита с плетени квадрати, стъргало за обувки и много сладък малък георгиански сребърен чайник.
Силно се надявам, че вече си си уредила отпуска, както обеща, защото наистина имаме нужда от теб. Искаме ти и Биди да ни помогнете да наредим цветята в църквата. Това ще трябва да се направи в петък вечерта, защото всички са диви цветя и увяхват много бързо. Биди каза, че, разбира се, ще помогне. Ти кога пристигаш?
Клементина ще бъде шаферка. Прекалено е малка, но Атина настоява. Фактически, защото е намерила стара моя рокличка от бял муселин с едва забележим розов оттенък и няма търпение да издокара дъщеричката си в нея. Иска ми се да си тук сега, за да участваш в забавленията.
С много обич,
Лъвдей
П. С. Имаме телеграма от Джеръми Уелс, с поздравления, но не може да дойде на сватбата.“
На следващата сутрин, след като капитан трети ранг Кромби беше прегледал дневните съобщения и беше подписал две-три писма, Джудит му представи искането си.