— А, ще ми стигне. Това е цял куп време. Ще тръгна в четвъртък и ще се върна следващия четвъртък. Моля ви, не казвайте нищо, иначе ще раздуе някаква криза и ще прекрати всякакви отпуски.
— Дори тя не може да направи такова нещо.
— Не съм сигурна. Тя дори ми каза да си подстрижа косата.
Капитан трети ранг Кромби каза:
— Мисля, че косата ти е перфектна точно както е — едно наблюдение, което изненада и двамата. Джудит впери очи в него с известно учудване, а той явно беше объркан от импулсивните си думи, защото изведнъж си намери работа, като започна без нужда да подрежда книжата на бюрото си.
— Е — той прочисти гърлото си, — в такъв случай да оставим нещата както са. Просто ще трябва да използваш всеки ден до минутка.
— Не се безпокойте. — Джудит му отправи топла, пълна с привързаност усмивка. — Ще го използвам.
Тя излезе и затвори вратата след себе си, а той остана сам. Трябваше му малко време да се оправи. Дълбоко съжаляваше за необмислената реплика. Но тя просто му се беше изплъзнала, а пък тя е толкова очарователно и привлекателно момиче. Корнуол. Тя имаше своя малка къща там. Той знаеше, защото беше говорила за нея, беше му я описала. За момент си позволи лукса да се отдаде на собственото си въображение, да се впусне в момчешка фантазия, при която тя би го поканила да я придружи и нищо не би могло да го спре. Отговорността му пред Кралската флота, работата му, жена му и синът му — всичко беше зарязано. „Страна на лято зад моретата“. Те щяха да се разхождат по ветровитите скали, да плуват в Атлантическия океан, да вечерят в прелестни ханчета на свещи, да спят нощем под шума на прибоя, който им шепне през отворените прозорци…
Телефонът му иззвъня, като стряскащо го върна към действителността.
— Офицер от Тренировъчната база — каза той. От другата страна беше неговият капитан.
Мечтата избледня и си отиде, което, в края на краищата, вероятно беше по-доброто.
Дауър Хауз
Розмълиън
Корнуол
Неделя, 31 май
Мой скъпи Боб,
Е, сватбата свърши и щастливата двойка замина за тридневен меден месец в хотел „Касъл “ в Порткерис. Господи, колко ми липсваше и колко исках да си там не само заради случая, а и заради мен. Никога досега не съм била на сватба без теб и се чувствах много странно. Мога да добавя, че липсваше на всички, но казах малка молитва за теб, забоден си някъде в Скапа Флоу. Сега съм сама. Джудит, Филис и Ана отидоха на пикник в заливчето на Нанчероу, така че мога да седна и да пиша и да ти разкажа за сватбата, докато още всичко ми е прясно пред очите. Започвам от четвъртък, когато пристигна Джудит. Беше доста лош, мокър ден, но взех колата до Пензанс и я посрещнах на Ривиера. Пътувала е много дълго, трябвало е да смени влака в Бристол и да чака два часа лондонския влак. Като стоях на перона, чувствах лека тревога. Не бях я виждала от месеци и толкова много истински разтърсващи неща бяха станали, откакто бяхме заедно последния път. Беше ме страх, че ще се е променила по някакъв начин, ще се е отчуждила и между нас може да е възникнала някаква бариера. Винаги сме били толкова близки и никак не искам това да се промени. Но всичко беше наред, макар че бях шокирана да я видя толкова пребледняла и отслабнала. Сигурно това не е изненадващо, защото е преживяш (и още е така) толкова опустошителни неща.
Все пак пристигнахме в Дауър Хауз и тя точно като малко дете, върнало се вкъщи след ваканция, смъкна бързо униформата си, намъкна стари удобни дрехи и тръгна от стан в стая, гледаше през прозорците, пипаше мебелите, проверяваше всеки детайл от малкото си владение. И трябва да кажа, че всичко беше в най-добър вид. Фашс работи като робиня, излъска пода навсякъде, изпра пердетата, оплеви лехите, а стаята на Джудит грейна за нея, пълна със свежи цветя и мирис на чисти чаршафи.
Тази нощ, след като тя си легна, отидох да й кажа лека нощ, и говорихме с часове. Най-много за Моли, Брус и Джес. По техен адрес тя твърдо е решила да се надява, но не мога да си представя, че можем да получим и дума от тях преди края на враждебността. После говорихме за Нед и Едуард Кеъри-Луис и я питах за сърдечните й дела, но май си няма никого и в момента като че ли не иска и да има. Предпазлива, мисля. Парен каша духа. Това е разбираемо. Така че говорихме повече за Лъвдей и Уолтър. Никой от нас не се радва особено на тази сватба, но никой пред никого не си признава, дори Филис. И положително нито Даяна, нито Едгар Кеъри-Луис, които се държаха така, сякаш Лъвдей се е омъжила за единствения човек, когото те биха избрали за нея. Свалям им шапка за това. Както и да е, това не засяга никого от нас, макар и да смятам, че щяхме да се чувстваме по-добре и двамата, ако Лъвдей не чакаше бебе. Оставих накрая Джудит в дванадесет и половина с чаша топло мляко и хапче за сън и на другата сутрин тя изглеждаше съвсем друга. Част от напрежението беше изчезнало от лицето й, беше се появил и малко цвят на страните и. Какво лековито място е това!