И така, в петък тя отиде с колелото в Нанчероу да ги види всичките и да разгледа новата къща на Лъвдей, която още не е довършена. Докато я нямаше, пристигна майката на Филис, която хванала в Сейнт Джъст един зеленчуков камион, и отведе Ана за уикенда, защото не беше поканена на сватбата и Филис щеше да се забавлява много повече без човече да се мотае в краката й. В петък следобед брахме диви цветя, с които да украсим църквата, а вечерта я украсявахме. Атина, Даяна и Мери Милиуей също бяха там и всички работихме до тъмно и вече не се виждаше какво правим. Тогава събрахме целия боклук и се прибрахме вкъщи.
Събота. Сватбеният ден. Ще повярваш ли, всички облаци бяха издухани и денят беше повече от хубав. Представях си как Даяна радостно ликува. Само тя би могла да се отърве така безнаказано от тази ситуация! Късна закуска и после всички намъкнахме доста износените си стари най-хубави дрехи, които няма да ти описвам, защото знам, че ни най-малко не те интересуват. Само ще ти кажа, че Джудит нямаше шапка, затова си сложи една стара сламена на Лавиния Боскауен, която тя използваема при работа в градината. Филис я нагласи с розова панделка и Джудит изглеждаше много сладка.
И така, сватбата. Слязохме пеша по хълма и липсваше само звънът на камбаните. Трябва да призная, че църквата изглеждаше наистина прекрасно — ажурена с девеста и гирляндите от орлови нокти и големите гърнета с диви маргарити. Постепенно пейките се запълниха и стана доста тясно. Едната страна доста елегантна, със сутрешни дрехи. Другата не толкова официална, но издокарана два пъти повече, с всевъзможни карамфили и богородична папрат, забодена на солидните гърди. Даяна беше като мечта в бледотюркоазена коприна, а полковникът невероятно изискан в сив редингот. Атина Райкрофт носеше кремав костюм, а малката Клементина Райкрофт беше просто най-неквалифицираната шаферка, като си свали обувките и чорапките на портала, почесваше си дупенцето, докато крачеше по прохода между пейките, и накрая се озова при Мери Милиуей, където смучеше бонбони.
Колкото до булката и младоженеца, те бяха необикновено привлекателна двойка. Уолтър наистина е хубавец, по някакъв тъмен цигански начин, и се беше подстригал и обръснал. Шаферът беше малко недодялан, но успя да не изпусне хартата, а Лъвдей изглеждаше очарователна с бял воал, бели чорапи и бели балетни пантофки. Без було, без бижута. Само венче от маргарити на лъскавата й тъмна коса.
После всичко завърши благополучно, фотографите излязоха от църквата, хвърлиха малко конфети и щастливата двойка беше откарана (с Нетълбед зад волана) с откритото бентли на Даяна. Ние, останалите, се натрупахме в екскурзионните автобуси, които Едгар Кеъри-Луис беше уредил, а всички останали бяха закарани с коли. (Хети, кухненската помощница на Нанчероу, която е доста простовата, успя да се нареди в колата на генерал-губернатора. Може пък и да не е толкова проста, колкото изглежда.)
Нанчероу изглеждаше подходящо празнично, с националния флаг на върха на пилона, с цветя навсякъде — навън и вътре. Дворът, огрян от слънце и защитен от вятъра, беше преобразен. Бали със сено навсякъде покрай стените, гълъби прелитаха наоколо, а гълъбарникът беше украсен с цветя и метри цветни ленти, които се развяваха от вятъра. Дълги маси, бели покривки от дамаска и всички прибори за обяд от най-хубаво сребро и стъкло. Най-важното, барът беше отрупан с бутилки и чаши плюс две бурета с бира до него. Сервитьорите от кетъринга сновяха като пчелички и скоро всички бяха с чаша в ръка и веселието започна.
Седнахме да обядваме приблизително в два и половина и при наличието на купонна система и всичко, свързано с ограниченията, сервираното беше истински празник. Всеки беше донесъл каквото бе могъл, така че имаше студена сьомга, печено свинско, чудесни сладкиши, покрити с крем. Седях между господин Бейнс, адвоката на Джудит, и господин Уорън от Порткерис, и намерихме много за какво да говорим. Обядът продължи доста дълго, но накрая губернаторът стана да вдигне тост. По това време вече много от мъжете (да не говорим за жените) бяха доста почерпени и го посрещнаха с голямо въодушевление, с много аплодисменти и няколко дюдюкания, които бяха бързо заглушени. Уолтър произнесе реч (подходяща), последван от шафера (неспособен да говори) и след това всички продължихме да се забавляваме. Вече беше станало почти пет часът и изведнъж разбрахме, че булката и младоженецът вече тръгват, и всички се втурнахме към главната врата и застанахме наоколо да ги чакаме. Те се появиха и Лъвдей хвърли букета си към Джудит, която сръчно го хвана, после те се върнаха в бентлито и Нетълбед ги закара, доста почерпен, до края на алеята, където те се прехвърлиха в старата кола на господин Мъдж и отпрашиха към Порткерис.