Атина. Старателно виеща венче от маргаритки. Лъскава руса коса, голи ръце с цвета на тъмен мед. Тогава дори още несгодена за Рупърт Райкрофт. Вече е на двадесет и осем, а Клементина на пет години и почти не е виждала баща си.
Рупърт, проснат на шезлонга, с щръкнали кокалести колене. Идеален образец на гвардейски офицер, висок, мършав, с провлечен говор. Чудесно уверен и изцяло лишен от коварство. Понеже беше оцелял в северноафриканската кампания и се беше бил по целия път към Сицилия, човек можеше да си въобрази, че е благословен с очарователен живот, когато изведнъж пристига смазващата вест, че е почти смъртоносно ранен в Германия, скоро след като съюзниците преминали Рейн, и е завършил във военна болница някъде в Англия, където докторите ампутирали десния му крак. Тази новина беше съобщена на Джудит в писмо на Даяна, която, явно силно потресена, едва успяваше да прикрие облекчението си, че зетят й фактически все пак е жив.
Гас Калъндър. Тъмният, резервиран млад шотландец, приятел на Едуард. Студентът по инженерство, художникът, войнът, който се вмъкна така внезапно в живота им само за да изчезне, унищожен в хаоса на битките по време на защитата на Сингапур. „Мъртъв е“, настояваше Лъвдей, и понеже носеше детето на Уолтър Мъдж, семейството й прие убеждението й, защото ако някой знаеше, че Гас е оцелял, то това щеше да е Лъвдей. Освен това нейното щастие и благополучие са най-важни, а Даяна и Едгар искаха да я запазят при себе си завинаги. И така Гас беше мъртъв. Само Джудит, изглежда, си оставаше със съмнението. Тя остана неубедена до сватбата на Лъвдей, а след това нямаше много причини да държи пламъчето на надеждата запалено. Зарът беше хвърлен. Лъвдей беше омъжена. И сега бе жена на корнуолски фермер и майка на Натаниъл, който пък бе най-едрото, най-жилавото и най-гръмогласното бебе, което Джудит беше виждала някога. Името на Гас повече не се спомена. Той беше си отишъл.
И накрая последният. Джеръми Уелс.
Новините за него също се процеждаха към Джудит чрез писмата от вкъщи. Той беше преминал през битката за Атлантика и беше изпратен в Средиземно море, но това беше всичко, което знаеше. След нощта, която беше прекарала с него в къщата на Даяна в Лондон, не беше получила нито дума. Нито вест, нито писмо. Тя си казваше, че той сам се е извадил от живота й, но понякога, както точно сега, тя копнееше да види познатото му непретенциозно лице отново, да бъде в неговото успокояващо присъствие, да говорят. Може би някой ден той ще се появи внезапно, в Тринкомали, главен хирург на някой кръстосван или боен кораб. И все пак, ако това стане и той я издири, какво ще могат да си кажат един на друг след всичките тези години без никакво общуване? Ще има само сдържаност и неловкост. Времето беше излекувало болката, която той беше причинил, но раната беше я оставила предпазлива. Парен каша духа. И какъв смисъл има от взаимни обвинения и отваряне на стари рани?
— Тук ли е Джудит Дънбар?
Гласът, висок, разпръсна мислите й. Тя се размърда, разбра, че вече е тъмно, внезапно слънцето беше залязло и зад отворените завеси от палмови листа нощта се беше сгъстила до тъмно, диамантено синьо. Една от другите доброволки идваше към леглото на Джудит. Беше с къса тъмна коса и очила с рогови рамки, облечена в панталони и риза с дълги ръкави. Джудит я позна. Отговорничка на име Ан Докинс, която работеше в счетоводството и се славеше със забавен кокни акцент, който можеше да отрежеш с нож.
— Да, тук съм… — Тя седна на леглото, без да си прави труда да вдигне хавлията и да прикрие голите си гърди.
— Много съжалявам, че нахлувам така, но прегледах пощата си и видях, че съм получила едно твое писмо по грешка. Сигурно съм го взела с моето… Помислих си, че е по-добре да го донеса направо.
Тя й го подаде — дебел и обемист плик. Джудит погледна адреса, видя почерка на Лъвдей и изпита призрачно бодване от случайното съвпадение на обстоятелствата. Тоби Уитакър, после „Дийп Пърпъл“ и сега писмо от Лъвдей. Наистина странно. Лъвдей много рядко пишеше писма и Джудит не беше получавала от нея нищо с месеци. Надяваше се да не е станало нещо лошо.
Ан Докинс още се мотаеше и продължаваше да се извинява.