— Глупаво е от моя страна… не знам къде ми беше акълът.
— Няма нищо. Честно. Благодаря, че го донесе.
Тя си тръгна. Джудит я гледаше как си отива, после ступа възглавниците си и се облегна на тях, отвори плика с нокътя на палеца си. От него извади топка сгънати листове хартия за въздушна поща. Мушици, които влизаха в очите, хвърчаха около лицето й. Тя развърза възела на мрежата срещу комари и я разклати, за да ги прогони, отвори писмото и започна да го чете.
Лиджи,
Розмълиън
22 юли 1945 г.
Мила Джудит, не припадай, като получиш писмо от мен. Сигурна съм, че мислиш, че е станало нещо много лошо, но не се страхувай, няма лоши новини. Просто с Нат бяхме на чай с всички в Дауър Хауз и беше толкова странно там без теб, ти ми липсваше толкова много, че реших да ти напиша писмо. Нат, слава Богу, сега спи, а Уолтър отиде в кръчмата да пийне халба с приятелите си. Нат не е в креватчето си, а на дивана тук, в кухнята. Ако го сложиш в креватчето, реве и се надига, така че обикновено го оставям да направи това и после с много зор го измъквам от креватчето му. Тежи един тон. Вече е на две години и половина и е най-едрото нещо, което си виждала някога, с черна коса и почти черни очи, безкрайна енергия и ужасен характер. Никога не иска да стои вътре, дори когато вали като из ведро, и иска постоянно да е във фермата и най-вече да кара трактор с баща си. Сяда между коленете му, Уолтър не му обръща внимание и просто върши това, което има да прави. Единственото време, когато се държи прилично, е, когато е в Нанчероу, защото малко се бои от татко и със сигурност от Мери Милиуей, която не му върви по гайдата абсолютно за нищо.
Докато пиехме чай с Биди, тя ми разказа, че чичо ти Боб е преместен в Коломбо и вече е там. Не е ли странно, че и двамата накрая се оказахте там? Или може би не е толкова странно, защото след като войната в Европа вече свърши, смятам, че цялата кралска флота ще бъде отправена на изток. Питам се дали вече си го виждала, чичо Боб имам предвид. Видях на картата, че той е точно на противоположния край на острова от Тринкомали, така че сигурно не си.
И се чудя дали и Джеръми Уелс няма да отиде нататък. Последното, което знаем за него, е, че беше в Гибралтар със Седми флот. Той прекара толкова много в битки насам-натам по Атлантика, че трябва да е божествено след тях да попадне в Средиземно море. Поне слънце колкото щеш!
Новото в Нанчероу. Тук е много празно и тъжно, защото преди два месеца Атина и Клементина си събраха нещата и заминаха, за да живеят в Глостършир с Рупърт. Нито мама, нито Биди или някой друг сигурно не са ти казали, че той е бил ранен ужасно тежко в Германия точно когато пресичали Рейн и десният му крак е трябвало да бъде ампутиран. (Ужасно жестоко, като си помислиш, че премина през целия път от Западната пустиня през Аламейн до Триполи и стигна до Сицилия без една драскотина, за да го осакатят почти накрая на войната.) Все пак е закаран вкъщи и дълго е бил в болница, а после на нещо като рехабилитация, където се е учил да ходи с железен крак. Атина остави Клементина на Мери и мама и отиде при него за доста време, като се е настанила близо до болницата. Но, разбира се, той не може да се върне в частта си с изкуствен крак и е обявен за инвалид, те с Атина живеят в малка селска къща във фермата на баща му и той трябва да научи всичко за управляването й, когато баща му се оттегли. Беше отвратително да се сбогуваш с Атина и Клементина, но на нея не й беше толкова неприятно да тръгне и мисля, че просто е благодарна, че Рупърт е останал жив. Обади се един-два пъти и казва, че Глостършир е много хубав и че и къщата ще стане хубава, когато й остане време истински да се заеме с нея. Малко е трудно, когато всичко е още с купони, не можеш да си купиш дори пердета, одеяла и чаршафи без тях.
На Нат Клементина много му липсва, но, от друга страна, му харесва всички играчки в детската стая на Нанчероу да са само за него, без тя да се кара всеки път и да го удря по главата с кукла ши камионче.
Краят на войната е голямо облекчение, но всекидневният живот не се е променил много — все още имаме само капки бензин, нищо в магазините и храната е оскъдна както винаги. Имаме късмет, че сме във ферма, затова винаги можем да заколим кокошка, а и все още има фазани и гълъби в горите и, разбира се, по някоя риба от време на време. Както и яйца. Живеем с яйца и купихме още две дузини бели легхорни, за да се подмажем тук-там. Копаенето на зеленчуковата градина в Нанчероу дойде малко множко на горкия Нетълбед, така че превърнахме една от долните ниви на Лиджи в обща зеленчукова градина и бащата на Уолтър я изорава, а после работят в нея заедно с Нетълбед. Картофи, зеле, моркови и прочее. Много боб и грах. Бащата на Уолтър не беше много добре, болки в гърдите и лоша кашлица. Докторът му каза да намали работата, но той се разсмя неискрено и продължи, както досега. Госпожа Мъдж все още се трепе в мандрата и така нататък.