— Там ли отиваме? — попита Тоби.
— Там.
— Какво идилично място!
— Било е построено преди около две години.
— Не можех да си представя, че Младите християнски жени имат такова въображение.
След около пет минути те вече бяха на мястото. Беше невъзможно да се диша от жега, но се чуваше морето. Те минаха през белия нажежен, доста мръсен пясък, нагоре по дървени стъпала към верандата, после вътре. Дълга стая, отворена от всички страни, за да не се губи никакъв полъх на вятъра, беше мебелирана с най-простите маси и столове за хранене. Сингалски прислужник, облечен в бяла риза и саронг на червени квадрати много бавно ги подреждаше за обяд. Над главите им се въртяха дървените перки, а към морето се редуваха като в рамка небе, хоризонт, море и бял нажежен плаж.
Докато стояха там, рязко се отвори врата в далечния край на трапезарията и се появи жена, която носеше купчина току-що изгладени бели салфетки. Тя видя Джудит и Тоби, спря за момент, позна Джудит, тръсна салфетките на близката маса и измина цялата дължина на стаята, за да ги поздрави.
— Сладурче! — Широко отворени ръце. — Чудесна изненада! Нямах представа, че ще дойдеш днес. Защо не ми съобщи? — Когато стигна до Джудит, ръцете се затвориха в задушаваща прегръдка, целувки се залепиха по бузите й, като оставиха големи отпечатъци червило. — Не си била болна, нали? От години не си идвала да ме видиш…
— От около месец и не съм била болна. — Освободена, Джудит се опита скришно да изтрие червилото от лицето си. — Тоди, това е Тоби Уитакър.
— Тоби Уитакър — повтори Тоби. Гласът му беше силно дрезгав, което не изненада никого, защото пушеше непрекъснато.
— Не съм ви виждала досега, нали? — Тя втренчено го разглеждаше.
Тоби, леко изненадан, каза:
— Така е, не мисля, че сме се виждали. Аз току-що пристигнах в Тинкомали.
— Помислих, че не съм ви познала. Познавам повечето от приятелите на Джудит.
Беше висока жена, мършава, със стройни бедра и плоски гърди като мъж, облечена в панталон и небрежна риза. Кожата й беше кафява и жилава, добре загоряла и сбръчкана като суха слива, но тежкият грим пооправяше това — силно подчертаните вежди, лъскави сини сенки за очи и дебел слой много тъмно червило. Косата й, която би могла да бъде определена в момента като потрес, при естествени обстоятелства би била снежнобяла („снежнобялата коса, сладурче, прави човека да изглежда толкова стар“), но беше боядисана във весел жълто-меден цвят.
— За обяд ли сте дошли? Разкошно! Ще обядваме заедно. Ще ви разкажа всички последни новини. За късмет днес не сме много заети. И имаме риба. Купих я от една от лодките тази сутрин. Искате ли да пийнете нещо? Сигурно умирате от жажда. Джин с тоник? Джин с лайм? — Докато говореше, тя търсеше в джобчето на гърдите си цигарите и запалката и опитно изтръска една от пакета. — Джудит, нямам търпение да ти кажа, че тук онази вечер беше най-ужасната жена. Мисля, че е трети офицер. Прекалено вулгарна за това положение. Но страшно висока класа. Говореше силно колкото й глас държи през цялата вечеря. Дрън-дрън. Сякаш се намираше на ловно поле. Прекалено смущаваща. Не я познаваш, нали?
Джудит се засмя и поклати глава.
— Не интимно.
— Но знаеш за кого говоря, нали? Нищо, няма значение. — Тя щракна запалката си и запали цигарата. Пъхна я на безопасно място между начервените си устни и продължи по темата. — Просто се надявам да не минава повече насам. Сега. Питиета. Джин с тоник става ли и за двама ви? Джудит, заведи… — тя вече беше забравила името му.
— Тоби — каза той.
— Заведи Тоби вън на верандата, а аз ще донеса питиета за всички ни.
Вратата хлопна след нея, но гласът й все още ясно се чуваше, изливащ високопарни нареждания.
Джудит погледна Тоби.
— Изражението ти е на шок след тежка контузия — каза му тя.
Той бързо го смени.
— Разбирам какво точно имаш предвид.
— Пикантна?
— Пикантна, добре. Разпусната, може би. — И веднага, сякаш беше казал твърде много, добави: — Но съм сигурен, че е чудесна компания.
Те оставиха багажа си и отидоха на верандата. Тя беше обзаведена с дълги плетени столове и маси и явно беше обитаемото място на приюта. Малки групи момичета и няколко мъже вече бяха тук оскъдно облечени за плуване. Наслаждаваха се на прохладата, на питието преди обяд. На брега други, изпечени от слънцето, кафяви тела лежаха на пясъка като множество херинги. Малцина плуваха или лениво се излежаваха на малките вълни. Джудит и Тоби отидоха и опряха лакти на дървените перила, за да огледат сцената.