Пясъкът беше ослепително бял. На ръба на морето, очертан с бледорозово, вълните бяха струпали останките от разрушени мидени черупки. Екзотични черупки, на светове далече от познатите миди на Пенмарон. Тук лежаха парченца от раковини и наутилус, черупки от скорпиони и други мекотели, морски ушички със седефените си облицовки и смъртоносните останки от морски таралежи.
— Не знам колко мога да чакам, докато вляза в това море — каза Тоби. — Можем ли да плуваме до онези скали?
— Можеш, ако искаш, но аз никога не го правя, защото са покрити с морски таралежи и последното, което искам, е трън в крака. Освен това не обичам да се отдалечавам толкова. Тук не гъмжи от акули, защото рибарските лодки непрекъснато сноват насам-натам.
— Виждала ли си акули?
— Тук не. Но веднъж отидохме с лодка извън пристанището и по целия път на връщане ни следваше акула, която се прокрадваше под кила ни. Ако беше поискала, можеше да ни прекатури и за секунди да ни схруска за обяд. Беше страшно.
Едно момиче излизаше от морето. Беше с бял бански костюм, стройна и дългокрака и докато я гледаха, тя вдигна ръце да изцеди водата от мократа си коса. После се наведе да вземе плажната си кърпа и се запъти към мъж, който я чакаше.
Тоби я гледаше.
— Кажи ми вярно ли е, че тук всички момичета изглеждат много по-привлекателни, отколкото вкъщи? Или вече съм се поддал на обаянието на редкостта?
— Не си. Мисля, че е вярно.
— Защо?
— Поради обстоятелствата, предполагам. Живеят повече навън, при много слънце, тенис, плуване. Доста интересно е. Пристигат нови попълнения доброволки от Англия и изглеждат наистина ужасно. Дебели, дундести и бели. Фризирани коси и лица, покрити с дебела пудра. А после започват да плуват и от водата фризираните коси стават на дребни къдрици, затова си отрязват косите късо. И много скоро разбират, че тук е прекалено горещо и изпотяващо да ходиш с грим и той отива на боклука. А постоянната жега намалява апетита им и скоро всички отслабват. Накрая те стоят на слънце и стават приятно кафяви. Естествен процес.
— Не мога да повярвам, че си била някога дундеста и бяла.
— Дундеста не бях, но със сигурност бях бяла.
Той се засмя.
— Радвам се, че ме доведе тук. Мястото е хубаво. Никога не бих го намерил сам.
Тоди се върна с питиетата, които бяха леденостудени и много силни. Когато ги допиха, поплуваха бързо и след това обядваха в трапезарията с домакинята. Риба на скара, толкова прясна, че охраненото бяло месо падаше от костите, а за десерт имаше плодова салата от манго, портокали и ананас. И през цялото хранене Тоди говореше, като ги угощаваше със сочни хапки клюки, някои от които имаха известен шанс да са верни, защото тя беше прекарала живота си в Цейлон и беше в християнски отношения с всички — от вицеадмирала в Коломбо до бившия чаен плантатор, който сега управляваше трудовия лагер в Тринкомали.
Тоби Уитакър слушаше учтиво, храбро се усмихваше, но за Джудит беше ясно, че беше малко смутен от такъв шумен скандал и вероятно не го одобряваше. Това пък подклаждаше известно раздразнение. Той нямаше причина да е недоволен и тя откри, че й се иска да го провокира, затова подстрекаваше Тоди към още по-скандална недискретност.
Поради целия този разговор, подгряван от втори джин с тоник („Сладурче, трябва да допием и втората половина“), обядът се проточи доста дълго и накрая бе приключен от Тоди, която загаси цигарата си, стана от стола и обяви, че отива в стаята си да положи глава за следобеден сън.
Искате ли кафе? Ще кажа на Питър да ви го донесе на верандата. Аз ще се появя отново може би в четири и половина. Ще пием чай заедно. Междувременно се забавлявайте.
Те прекараха следващите часове прострени на шезлонгите и най-сибаритски си посръбваха ледено кафе, изчакаха слизащото слънце да започне да хвърля сенки върху пясъка. Тогава отново стана време за плуване. Джудит излезе да си облече банския, а когато се появи, Тоби вече беше във водата. Тя затича по плажа да отиде при него, скочи в прозрачните зелени вълни и прохладата на морето беше като коприна по загорялата й кожа. Водата премрежи ресниците й и разложи светлината на дъги.
Всичко беше толкова прекрасно, че един час се изниза още преди да обърнат назад към брега. Дотогава плуването им беше мързеливо и отпуснато, но изведнъж Тоби беше сполетян от небивал изблик на енергия или от някакъв основен мъжки импулс да се покаже. Така или иначе каза: