— Ще те изпреваря.
И без предисловия, без дори да й остави време да се стегне, забърза напред, като се плъзна във водата далеч пред нея с един завиден австралийски кроул. Джудит, все още отпусната, леко се обърка и реши да не опитва да участва, защото какъв смисъл имаше да се залавя с такова безнадеждно състезание? И кой би могъл да предположи, че възрастен човек може да се държи толкова детински? Видя го, че стигна до брега, прекрачи линията на пяната и застана триумфално на брега с ръце на хълбоците и загледа нейното нарочно забавено напредване. Имаше подлудяваща усмивка на лицето му.
— Тежка гемия — дразнеше я той.
Джудит не искаше да се изправи. Леките вълни я побутваха напред.
— Ти имаше много нечестно предимство — каза му тя строго.
Още една вълна и коленете й задраха пясъка. Щеше да измине пеша няколкото метра до брега. Спусна крак и се изправи.
Болка като шиш прониза дълбоко стъпалото й, толкова остра, толкова мъчителна, че тя отвори уста да изпищи, но звук не последва. Неочакваността, спазъмът на шока нарушиха равновесието й и тя залитна, падна напред и отворената й уста се напълни със солена вода. Като се задушаваше, на ръба на паниката, тя усети пясъка под пръстите си. Някак успя да измъкне лицето си от водата и после, без капка грижа за достойнството си, запълзя на ръце и крака.
Всичко стана за части от секундата, но Тоби вече беше тук, до нея.
— Какво стана, по дяволите?
— Кракът ми. Стъпих на нещо. Не мога да стоя. Не ме карай да стана.
Той сложи ръце под раменете й и я измъкна, като някакъв ужасно стар кит, на пясъка, където тя остана да лежи, опряна на лакти. Косата ръсеше лицето й с капки, от носа й струеше морска вода. Тя вдигна ръка и я изтри с кокалчетата си.
— Добре ли си?
Смешен въпрос.
— Не, не съм добре — сопна се тя и веднага се разкая за това, защото той беше коленичил до нея и усмивката беше изчезнала от лицето му, заменена с изражение на остра тревога и загриженост.
— Кой крак?
— Левият.
Неуместни сълзи заплашваха да рукнат от очите й и тя стисна челюсти от болка, от страх и просто от неизвестност какво точно беше си причинила.
— Седни спокойно — каза Тоби.
Той взе левия й глезен в ръка, здраво стиснат, и повдигна крака й да провери какво е станало. Джудит затвори очи, защото не искаше да гледа. Чу го да казва:
— О, Боже, това е стъкло. Счупено стъкло. Още е там. Ще го извадя. Стискай зъби…
— Тоби, недей!
Но вече беше свършено и нов спазъм от мъчителна болка скочи като огън до всяко нервно окончание на тялото й. Мислеше, че ще припадне, но се размина. След това постепенно, неохотно, болката се отдръпна и тя усети как бавна, лепкава струйка кръв потече от стъпалото на крака й.
— Вече е наред. Всичко свърши. — Тя отвори очи. — Смело момиче. Погледни.
Той вдигна страховит наглед триъгълник стъкло, източено като острие на нож от морето. Парче от бутилка, хвърлена от борда на някой съд, натрошен от скалите, докаран до брега.
— Това всичко ли е? Цялото ли излезе?
— Така мисля.
— От крака ми тече кръв.
Той внимателно пъхна парчето стъкло в джоба на шортите си.
— Сега обвий ръце около шията ми и увисни.
Той я повдигна и тя се почувства странно безтегловна, докато той я пренесе по цялата дължина на брега и нагоре към хладното убежище на верандата, където я остави на един шезлонг с възглавници.
— Не мога… — каза Джудит. — Ще изпоцапам с кръв всичките възглавници на Тоди… — Но Тоби вече беше излязъл и се появи отново с една бяла покривка за маса, смъкната от трапезарията. Сви я на дебела възглавница и я сложи внимателно под крака й. За секунди тя се оцвети в червено.
Тя го чу да казва доста отчаяно:
— Трябва да направим нещо.
— Какво става?
Беше едно от момичетата, които се печаха на плажа, и беше дошла да провери. Със загоряло лице и обезцветена от слънцето коса, тя носеше горнището на банския си и беше увила памучен шарф като саронг.
— Злополука — лаконично обясни Тоби.
— Виж какво, аз съм медицинска сестра.
Държанието му се промени мигновено.
— Слава Богу!
— От флотската болница. — Тя се сви, за да прегледа раната. — Хей, това е наистина лошо порязване. От какво е? Изглежда прекалено дълбоко, за да е от черупка.
— Счупено стъкло. — Тоби извади смъртоносното парче от джоба си и показа острата заплаха.
— Господи, да се натъкнеш в пясъка на такова ужасно нещо! И какъв размер! Това трябва да е влязло много дълбоко. — Тя стана делова. — Вижте, тя още кърви като прасе. Трябват ни марля, памук и бинтове. Тук някъде трябва да има сандъче за първа помощ. Къде е госпожа Тод-Харпър?