Като благосклонно вълшебство образите я изпълваха с доволство и удовлетворение. От пет години това вече е собствената й къща, домът й. И осемнадесет месеца бяха минали, откакто го беше видяла за последен път, през отпуската за преместване, за да се сбогува с Биди и Филис. И тогава беше й изглеждал скъп както винаги, но ужасно запуснат, износен и нуждаещ се от много грижи, но нищо не можеше да се направи поради военните недоимъци и ограничения. Досега, помисли си тя горчиво, вече трябва да е пред разпадане…
Кога?… мислеше си тя. След година? Две години? Повече може би… ще свърши най-после тази война и тя ще може да си отиде вкъщи и ще го отпразнува, като си организира истинска оргия от ремонти и подновявания. Приоритет ще бъде централното отопление, да прогони завинаги приемащата застрашителни размери влага на безбройните мокри корнуолски зими. Значи нов бойлер, нови тръби, радиатори навсякъде. Като завърши благополучно с това, мислите й се прехвърлиха на други приятни проекти. Нова бяла боя. Нови тапети може би. Калъфи. Пердета. В гостната пердетата бяха избелели и разнищени от слънцето, бяха висели прекалено много години и когато Джудит и Биди се преместиха там, бяха вече пред издъхване. Но да се избере кретон за замяната им няма да е никак лесно, защото Джудит искаше новите пердета да изглеждат точно като старите. Кой би й помогнал? И после я споходи вдъхновение. Даяна. Даяна Кеъри-Луис. Избирането на кретон беше точно работа за нея. И така, Даяна.
„Нали знаеш, мила. При „Либърти“ ще има точно каквото ни трябва. Защо не прескочим до Лондон и не прекараме божествена сутрин в „Либърти“.
Тя задряма. Будните мисли преминаха в сънища. Пак Дауър Хауз. Гостната, пълна със слънчева светлина. Но сега там имаше други. Леля Лавиния седеше на стола си до прозореца, и Джеръми Уелс. Беше дошъл, защото Лавиния беше загубила писмо и той изпразваше бюрото й, за да го намери.
Сигурно си го изхвърлила, повтаряше той, но тя отговаряше, че не е, а го е изпратила на чистачите.
И Джудит излезе навън в градината, вече валеше, дъждът се изливаше от сивото като гранит небе, а когато опита да влезе отново вкъщи, всички врати се оказаха заключени и не искаха да се отворят. Тогава тя счупи стъклото на прозореца, но леля Лавиния беше си отишла, а Джеръми, демоничен и с много зъби, й се присмиваше.
Часовете за посещение в доброволческия лазарет бяха нещо като подвижен празник, който започваше в ранния следобед и често траеше до десет вечерта, когато прогонваха последните посетители. Свободният подход на сестрата към болничните правила и ограничения беше целенасочена политика от нейна страна, защото знаеше, че повечето момичета, които идваха под нейните грижи, бяха тук, защото бяха твърде уязвими, изтощени и преуморени. И нищо чудно. Всички те по един или друг начин вършеха жизненоважна и отговорна работа и се трудеха дълги часове в условия на омаломощаваща тропическа жега. И понеже бяха толкова малко и толкова търсени социално, техните безценни часове на безделие бяха всичко друго, само не и почивка. Веднага щом се върнеха в жилищата от работа, те можеха да излизат, да играят тенис или да плуват, да бъдат на някакво парти на борда на някой кораб или да танцуват цяла нощ в офицерския клуб.
И така, когато докарваха в лазарета нова пациентка по каквато и да било причина, предписанието на сестрата за възстановяване включваше не просто само хапчета и лекарства, а и сън, свободно разписание, мъничко домашен комфорт и малко глезене. В предишни години това би било наречено лечение с почивка. По твърдото убеждение на сестрата този режим беше обикновен здрав разум.
И така, тук имаше минимални правила. Приятели наминаваха при пациентките на отиване или връщане от работа, носеха поща от вкъщи, чисто пране, книга, плик с пресни плодове. Младежи, свободни от дежурство на корабите или в администрацията, влизаха и излизаха, носеха цветя, списания и американски шоколад и претрупваха отделението със своето мъжко присъствие. Ако момичето беше хубавичко и привлекателно, беше твърде вероятно да има трима млади мъже кацнали до леглото й едновременно, а ако смехът и врявата от гласовете достигнеха неприемливо ниво, сестрата се появяваше, за да прогони пациентката и антуража й на терасата, където те се разполагаха на шезлонги, гледаха как светлината избледнява на вечерното небе и се радваха надълго и нашироко на наситените с флирт разговори.
Понеже тази неделя беше първият й ден в лазарета и още не се беше разпространила новината, че е пострадала и затворена, Пени Уейлс беше единственият й посетител, като намина в пет следобед след цял ден плаване с нейния млад кралски моряк. Тя се появи по риза и шорти върху банския и косата й беше солена и разчорлена от вятъра.