Това писмо май няма край!
На третата ми вечер Боб се прибра вкъщи и каза, че достатъчно съм седяла сама и ще ме заведе на коктейл на борда на гостуващ кръстосван. Взех душ, облякох се подходящо и излязохме, беше много забавно. Отидохме в офицерския състав и прекосихме пристанището в един шеметен катер. Много нови лица, хора, които никога не бях срещала — цивилни и военни, истинска смесица.
Посред цялото това сближаване Боб ме запозна с мъж на име Хюго Хали, капитан трети ранг в Кралската флота, който също работи в Извънредния военен съд в техния офис. Когато партито свърши, осем от нас, в това число и Хюго, отидохме на брега и вечеряхме в хотел „Гал Фейс “. Всичко е точно както си го спомням, само че много по-претъпкано. Последната неделя Хюго дойде на обяд и после с колата му отидохме до Маунт Лавиния. Искахме да плуваме, но вълните бяха огромни, с невероятна сила на нато навътре в морето след прибоя, затова поседяхме на плажа, после се върнахме в Коломбо и плувахме в басейна на офицерския клуб. Там има и тенискорт, така че може някой ден да играем тенис. Знам, че ако сме заедно, ушите ти ще се наострят за подробности, затова ето ти ги. Хюго е много приятен, изключително представителен, надарен е с шантаво усещане за смешното и не е женен. Не че в момента това има някакво значение въобще или че нещо променя. Той просто е много общителен човек, добър за компания. Така че, моля те, не започвай да фантазираш и да си представяш бяла рокля, скроена така, че да изглежда добре отзад! Все пак той ме покани на друго парти на друг кораб, така че ще трябва да направя нещо за гардероба си. Дамите в Коломбо са много шик и с моите избелели тринкомалийски дрешки приличам на беден роднина.
Приближавали към края на писмото. Странно, но едва сега започвали да разбирам колко тежък е бил товарът на неизвестността, на това, че изобщо не знаех какво е станало с татко, мама и Джес. Сега поне вече не трябва да го мъкна. Празнотата, която тяхното изчезване остави, с нищо не може да се запълни, но постепенно започва да се очертава някаква възможност за бъдеще. Така че съм добре. Не се безпокой за мен.
Всъщност единственият проблем е, че вече съм на двадесет и четири и е малко потискащо да съзнавам, че през всичките тези години не съм постигнала нищо. Дори не съм образована както трябва, защото не съм учила в университет. Като се върна в Англия и възобновя връзките си, ще трябва да започна всичко отначало. Но начало на какво още не съм измислила. Но се надявам да успея.
Много обич, скъпа Биди, на теб и на всички.
Джудит
Седем сутринта, бисерно и спокойно, най-прохладните часове на деня. Боса, обгърната в тънка роба, Джудит излезе от стаята си и тръгна по мраморния коридор през цялата къща и отиде на верандата. Малаецът поливаше тревата с маркуч, чуваше се чуруликане на птички на фона на глухото буботене на улица „Гал Роуд“.
Боб беше вече там, закусваше в спокойна самота. Беше изял резенче папая и пиеше вече третата си чаша кафе. Преглеждаше колоните на ранното издание на „Цейлон Таймс“ и не чу влизането й.
— Боб!
— Боже мили! — Изненадан, той бързо остави вестника настрана. — Какво правиш в този ранен час?
Тя се наведе да го целуне и седна срещу него на масата.
— Исках да те помоля за нещо.
— Закуси, докато ме молиш.
Томас, като чу гласове, вече се беше появил на вратата с поднос с още едно блюдо с папая, прясно препечен хляб и чашата на Джудит с китайски чай. Този път зад ухото му имаше цвят от червен жасмин.
— Благодаря, Томас.
Златните зъби огряха една усмивка.
— И варено яйце?
— Не. Само папая.
Томас подреди масата по свой вкус и излезе.
— За какво искаше да ме помолиш?
Сивокос, силно загорял, изкъпан, избръснат и облечен в чиста бяла униформа, с контраадмиралските си еполети, натежали от златни ресни, Боб едновременно изглеждаше и миришеше невероятно приятно.
— Трябва да отида на пазар. Може ли да взема за малко колата и Азид да ме закара?
— Разбира се. Не е трябвало да ставаш толкова рано, за да питаш.
— Реших, че така е по-добре. Пък и без това бях будна. — Тя се прозина. — Къде е Дейвид Бийти?
— Вече излезе. Има ранно съвещание тази сутрин. Какво ще си купуваш?