— Дрехи. Нямам какво да облека.
— Чувал съм го и по-рано.
— Вярно. Хюго отново ме покани и роклите ми свършиха. Нещо като проблем.
— Какъв е проблемът? Пари ли не си получила?
— Не, пари имам достатъчно. Само че никога не съм пазарувала особено и не съм сигурна, че ще се справя добре.
— Мислех, че всички жени са много добри в тази област.
— Това е обобщение. Всичко има нужда от практика, дори пазаруването. Мама винаги се притесняваше, когато трябваше да излизаме и да купуваме нещо, а тя никога не е имала достатъчно пари за харчене дори в най-добрите времена. А докато живеехме заедно с Биди, имаше война и за всичко трябваха купони за дрехи и ужасни стандартни рокли. Много по-лесни за ушиване и поправки. — Тя посегна към чайника и си наля чаша горещ чай. — Единствената личност от познатите ми, която беше истински експерт с голям опит беше Даяна Кеъри-Луис. Тя разсичаше „Харви Никълс“, „Дебенхамс“ и „Фрийбодис“ като горещ нож масло и продавачите никога не я гледаха накриво и не се отегчаваха от нея.
Той се разсмя.
— Мислиш ли, че те ще те гледат накриво и ще се отегчават от теб?
— Не. Но би било наистина добре да има някоя приятелка с мен.
— Страхувам се, че не мога да ти услужа, но съм сигурен, че въпреки неопитността си ще се справиш добре. Кога искаш да тръгнеш?
— Преди да стане прекалено горещо. Около девет?
— Ще кажа на Томас да предупреди Азид. Моята кола вероятно вече чака и трябва да тръгвам. Хубав ден.
Спомените й за улиците и магазините на Коломбо бяха твърде смътни, а местата им дори още по-мъгляви. Но каза на Азид да я заведе в „Уайтауей и Ледлоу“, магазина, който Моли предпочиташе, като я теглеше към него също както дамите в Лондон ги теглеше към „Хародс“. Щом пристигнаха, той я остави на горещия и оживен тротоар и попита кога трябва да се върне да я вземе.
Застанала на изгарящото слънце, отмествана и блъскана от минувачите, Джудит помисли малко.
— Около единадесет?
— Ще чакам. — Той посочи към краката си. — Тук.
Тя се изкачи по стълбите под сянката на голям навес и влезе в магазина. В първия момент объркване. Но после се ориентира, изкачи се по други стълби към отдела за облекло и попадна в пещерата на Аладин с огледала и манекени, щандове и метални рамки, всичко отрупано с разточително изобилие от дрехи. Не знаеше откъде да започне и стоеше колебливо насред етажа, когато беше подхваната от продавачка, спретната в черна пола и бяла блузка. Дребничка евроазиатка с огромни черни очи и черна коса, завързана на тила с панделка.
— Искате ли да ви помогна? — попита тя нерешително и след това нещата станаха малко по-лесни.
— Какво искате да купите? — попита момичето и тя се опита да уточни.
— Рокли за коктейл. Може би дълга рокля за танци. Памучни рокли за всеки ден.
— Имаме всичко. Вие сте много стройна. Елате, ще огледаме.
Дрехите се събираха от щандове и шкафове, трупаха се на ръката на продавачката.
— Трябва да ги пробвате всичките.
В скрита зад завеси пробна Джудит съблече ризата и басмяната си пола и изтърпя роклите една след друга да бъдат нахлузвани през главата й, да им се възхищава, да ги обмисля и накрая да ги отстранява, като веднага ги заместваше с други. Коприни, памук, фини воали. Бляскави паунови оттенъци, пастелени тонове и скованата простота на черното и бялото. Бална рокля от индийска розова коприна за сари, със златни звездички, втъкани около края. Коктейлна рокля от лазурно син крепдешин, напръскана с едри бели цветя. Тясна цяла рокля от шантунг с цвят на пшеница, много проста и изискана. После черна рокля от муселин, ефирните й поли, подплатени с фусти и огромна бяла яка от органза, обграждаща дълбокото деколте…
Мъчително беше да избира, но накрая купи балната рокля и три коктейлни рокли (в това число и неустоимата черна с бялата яка). Освен това три ежедневни рокли и плажна рокля без гръб.
Вече всичките й задръжки се бяха стопили и тя ги отхвърли изцяло. Новите рокли изискваха нови аксесоари. Целенасочено се отправи към отдела за обувки, където си купи сандали и ярки обувки-лодки, и чифт черни без пети с токове десет сантиметра. По-нататък намери чантите, една златна и една черна за вечер и много красива в убито червено за през рамо. После шалчета и гривни, кашмирен шал, тъмни очила и кафяв кожен колан с релефна сребърна тока.
Сега се върна на партерния етаж при козметиката, която ухаеше и съблазнително проблясваше. Щандовете бяха претъпкани с пастелно оцветени кутийки и бурканчета, шишенца с парфюм от шлифован кристал, златисти червила и украсени с камъни пудриери и пухчета за пудра от лебедов пух, обвити в облаци шифон. Да ти потекат лигите. Тя много отдавна беше свършила запасите си от „Елизабет Арден“, а Тринкомали не можеше да се похвали поне с една прилична дрогерия. Тя накупи червила и парфюм, талкова пудра и сапун, моливи за вежди и сенки за очи и грим, масло за вана и шампоан, лак за нокти и крем за ръце…