Тя закъсня за Азид, но той я чакаше, когато залиташе по улицата, натоварена с кутии, торби и пакети. Като я зърна, той скочи да я разтовари и струпа багажа отзад в колата, отвори й вратата и я задържа, докато влезе и се отпусне на скърцащата кожа на седалката.
Той скочи зад волана и хлопна вратата. В огледалото улови погледа й и се усмихна.
— Хубаво ли прекарахте?
— Да, Азид. Благодаря. Съжалявам, че те накарах да чакаш.
— Това не е важно.
Като пътуваха назад към „Гал Роуд“, с обвитите в бяло пакети, струпани край нея, с отворени прозорци на колата и бриз, който охлаждаше потното й лице, Джудит разбра две неща. Едното беше, че поне за два часа тя не беше мислила за мама, нито за татко, нито за Джес. Другото беше, че макар и прегряла и изтощена, тя в същото време се чувстваше стимулирана и… добре поддържана. Нямаше друга дума. Тя помисли малко върху това и стигна до заключението, че за пръв път в живота си разбра силния импулс, който тласка жените към магазините да купуват и пръскат пари и да трупат край себе си излишество от материални притежания, луксозни и дори излишни.
Изглежда пазаруването може да доставя утешение, когато човек е нещастен, да внася полъх вълнение, когато си отегчен, самоугаждане, когато си отхвърлен. Може би това е екстравагантно и лекомислено, но е по-хубаво от самосъжаление, което те хвърля за утешение в ръцете на случайни любовници или те залепва за бутилката.
Откри, че се усмихва. Черната рокля беше прелестна. Трябва пак да ходи да пазарува.
Тогава си спомни колко пари похарчи и добави благоразумно допълнение: „Но не много често“.
Свечери се. Зад отворения прозорец се очертаваше силуетът на палма на фона на кадифеносиньо небе, набодено с първите звезди. Джудит седна пред тоалетката си и закачи една обеца. Откъм верандата, където седеше Боб Съмървил с уиски със сода и лулата си, долетяха звуци на пиано, приглушени от разстоянието и затворената врата, и тихите ноти се просмукваха през къщата като капки вода. Беше сложил плоча на грамофона си, музиката все още беше постоянното му удоволствие и утешение. Тя спря да послуша. Рахманинова тема от Паганини. Тя посегна към другата обеца. Като я закрепи, избра едно от новите червила, отвинти златното капаче и съсредоточено начерви устните си. Отражението й в меката светлина я гледаше. Бледо сини очи, обградени с потъмнени ресници, едва нанесени леки сенки под скулите, кривата на начервените устни. Беше измила косата си и тя лежеше лъскава и къса на главата й, избеляло руса от слънцето. Парфюм. От новото шишенце. „Час на мечтите“. Тя докосна капачката до основата на шията си, от вътрешната страна на китките. Ароматът изпълни ноздрите й и предизвика усещане за почти сибаритски лукс, тя изведнъж си спомни за Даяна Кеъри-Луис и как ли тя би оценила и одобрила тази нова и изискана Джудит.
Тя стана, смъкна робата си от раменете и тя падна на пода, пъхна крака в обувките без пета с много високите токове и след това отиде да вземе роклята, която беше проснала на леглото си. Облече я, нагласи фустите, които се носеха на талази като черни облаци и после, с цялата си наивност, посегна към ципа.
Сериозно затруднение. Ципът се простираше по цялата дължина на корсажа на гърба и по никакъв начин не желаеше да се споразумее с човека, който трябваше да носи дрехата. Продавачката в магазина я беше закопчала и разкопчала и Джудит и за миг не предвиди проблема. Но това явно беше рокля, която изискваше помощта на второ лице. Прислужница или съпруг, може би, или дори постоянен любовник. Но Джудит не притежаваше нито една от тези три притурки, така че трябваше да бъде Боб. Тя прибра широките поли на черната вечерна рокля, излезе от стаята и тръгна по коридора, за да намери Боб. Токчетата й тракаха по мраморния под и безтегловната дреха се изхлузи от раменете й.
Той лежеше в шезлонг при осветлението само на една лампа с уиски в ръката и неизменната лула, и Рахманинов. Изглеждаше толкова потънал в покой, че беше жалко да го разбутва.
— Боб?
— Здравей.
— Трябва да ми затвориш ципа.
Той се засмя, изправи се до седнало положение, а тя коленичи с гръб към него и той дръпна ципа с цялата опитност на женен мъж. Тогава тя стана и се обърна с лице към него. Тя внезапно започна да се срамува.