— Харесваш ли я?
— Сензационна е. Тази сутрин ли я купи?
— Да. Страшно е скъпа, но не можах да й устоя. И нови обувки. И нова чанта.
— Изглеждаш прекрасно. А казваше, че не умееш да пазаруваш!
— Не беше много трудно. Научих се. — Тя седна срещу него на края на шезлонга. — Божествен Рахманинов. Иска ми се и ти да дойдеш.
— Къде отиваш?
— На някакъв кораб. Мисля, че на австралийски разрушител.
— А, онова парти. Между теб, мен и дирека на вратата, и аз бях поканен, но отказах. Заявих, че имам по-стар ангажимент. Така че не издавай тайната ми.
— Няма. Обещавам.
— Ставам прекалено стар за всички тези късни нощи. От време на време имам нужда от някоя и друга вечер и за себе си.
— Ами ако си легнеш рано, как ще съблека роклята си?
— Можеш да помолиш Томас да смъкне ципа. Той със сигурност ще чака, докато се върнеш.
— Няма ли да се смути?
— Нищо не може да смути Томас.
Позвъни се на външната врата. Те седяха и чакаха. Чуха Томас да прекосява хола и да отваря входната врата.
— Добър вечер, сахиб.
— Добър вечер, Томас.
— Адмиралът е на верандата.
— Благодаря. Ще го намеря.
След миг той беше тук, пристъпи в сумрака след ярката светлина вътре, облечен и безкрайно изискан. Държеше шапката си в ръка.
Джудит му се усмихна.
— Здравей, Хюго.
Предложиха му питие, но той учтиво отказа. Вече и без това малко закъсняваха и щяха да бъдат бомбардирани с коктейли, щом стъпят на борда.
— Тръгвайте тогава. — Боб стана на крака. — Ще ви изпратя.
Той явно нямаше търпение да се отърве от двойката и да бъде оставен на спокойствие с лулата и грамофона си. Изпрати ги до главната врата. Джудит го целуна за лека нощ и го увери, че ще прекарат много приятно. След това влезе в колата на Хюго и те отпътуваха за вечерта си навън. Когато излязоха от портата, Боб затвори вратата след тях.
Тази вечер имаше пълна луна, кръгла и сребърна като чиния, която се надигаше от изток над покривите на града, те караха по цялата дължина на „Гал Роуд“ през крепостта до пристанището на далечния край.
Австралийският разрушител беше пристанал до кораборемонтния завод. Палубата му искреше от вериги светлини. Коктейлът беше в разгара си, така че Джудит последва Хюго нагоре по трапа към бръмченето на гласове и звъна на чашите. Това много приличаше на другото парти, на което беше дошла с Боб, и някои от лицата бяха същите, разпознаваеми, но без да помни имената им. Хюго, с ръка на лакътя й, я насочваше към капитана и те се запознаха и издадоха правилните възгласи на взаимна оценка. Бяха им връчени питиета и богати сандвичи с хайвер, риба или сирене от щъкащите стюарди. След това всичко мина в графата общи разговори, направо безсмислени, но не неприятни.
В момента Джудит, отделена от Хюго, но приятно разговаряща с двама млади австралийски лейтенанти, усети ръка като менгеме да се стяга около китката й и като се обърна видя загоряла, обветрена дама в тясна рокля с цветовете на паун.
— Мила… Срещали сме се. Боб Съмървил ни запозна онази вечер. Мойра Бъридж. А вие сте Джудит Дънбар. Божествена рокля, много ми харесва. Къде е страхотният човек?
Менгемето леко се разхлаби и Джудит най-после успя да измъкне ръката си. Единият от младите австралийски лейтенанти под учтив предлог се отдалечи. Другият остана стоически до Джудит със замръзнала усмивка, сякаш му беше приятно.
— Трябва да го намеря.
Мойра Бъридж се повдигна на пръсти (не беше висока) и се огледа наоколо над главите на другите. Имаше огромни очи, бледи като грозде, и гримът й беше започнал да се топи и размазва.
— Никъде не го виждам, звярът му със звяр.
— Той… Той не е тук. Предшестващ ангажимент.
— О, по дяволите. Половината удоволствие от тези купони се пропуква заради Боб. — Разочарована, тя се обърна към Джудит. — Ами кой тогава те доведе?
— Хюго Хали.
— Хюго? — Тя беше от хората, които като говорят навират лицето си в твоето. Джудит инстинктивно се дръпна възможно най-дискретно, но Мойра Бъридж просто натисна напред. — Кога се запозна с Хюго? Ами че ти си тук само от две минути. Живееш при Боб, нали? Колко време ще бъдеш в Коломбо? Трябва да дойдеш да ни видиш. Ще имаме парти. Кой ден ще е най-подходящ според теб?
Джудит измърмори нещо за това, че не е съвсем сигурна какво прави Боб…
— Ще позвъня на Боб. Имаме квартира в крепостта. Родни е в щата… — Мисъл я осени. — Познаваш Родни, нали? — Джудит усети как част слюнка от Мойра Бъридж кацна на бузата й, но беше прекалено възпитана, за да я изтрие. — Не го познаваш? Ще ти го покажа.