— Да, моля те — веднага отговори Джудит и веднага се почувства много по-добре. Не можеше да си представи по-устойчив партньор по време на стрес.
Познати забележителности препускаха край тях. Хотел „Гал Фейс“, „Гал Фейс Грийн“. Камионът затрополи по мост и тръгна по пътя, който беше от източния край на крепостта. Морето беше крясък от синьо, простряло се до хоризонта. Вятърът от югозапад тласкаше напред непоклатима процесия от вълни, които се разбиваха в скалите. Те пристигнаха до целта с фара накрая, който образуваше естествен пристан, защитен от капризите на времето. Водата в него беше спокойна. Тук имаше дига и наклонена плоскост за плъзгане, и, построен наблизо, безупречно подреден и застанал мирно, впечатляващ сикски оркестър от гайди в пълна церемониална премяна: шорти и туники в цвят каки, великолепни тюрбани. Техният старши барабанчик беше мъж с величествени ръст и осанка, носеше огромен сребърен жезъл и шарф от алена коприна, разточително украсен с ресни, преметнат през рамото и гърдите му.
— Не знаех, че сикхите свирят на гайда — каза Сара. — Мислех, че свирят на индийска лютня и на някакви странни флейти, за да омагьосват змии.
— Но изглеждат много добри, не мислиш ли?
— Ще запазя мнението си за след като чуя що за шум произвеждат.
Камионът спря и всички скочиха долу. Преди тях бяха дошли други. Официалният комитет по посрещането: офицери от гарнизона и флотската главна квартира, линейки и някои морски медицински сестри, чиито бели касинки и престилки се развяваха от вятъра.
На брега очакваха и часовниковата кула, правителствените сгради, кралският дворец и разни банки и министерства. На тревното пространство на Гордънс Грийн (място за срещи при тържествени случаи като обявяване на поражение или градинско парти при посещения на кралски особи) се виждаха палатките цвят каки, издигнати от армията. Те бяха украсени с ярки флагчета, а над всички, на висок пилон, се вееше националното знаме на Обединеното кралство.
„Орион“ беше на котва на около миля от брега.
— Прилича малко на предвоенен лайнер за приятни пътувания, не мислиш ли? — отбеляза Сара. — Каква ирония е да знаеш, че всъщност е кораб болница и повечето му пасажери са вероятно прекалено болни или омаломощени, за да могат дори да слязат до брега. 0, Боже, те всъщност идват…
Джудит погледна и видя да приближават до мястото на фара три малки кораба, подредени един зад друг, насочени към вълнолома. Всички бяха отрупани с хора, превърнати от разстоянието и заслепяващото слънце в петно от каки и бледи лица.
— Май че са доста, нали? — Бърборенето й, Джудит знаеше това, вероятно беше от нерви, непрестанен поток от думи. — Трябва да кажа, всичко ми се струва малко странно. Имам предвид този опит да се свържат отвратителни факти с този уж празничен бизнес. И знамената, оркестърът и прочее. Само се надявам те да не са… Божичко!
Тя беше заставена да млъкне, доста уместно, от гласа на главния барабанчик, който изкрещя първата си заповед и накара Сара почти да изхвърчи от кожата си. Той явно беше добре инструктиран за етапите. Слънцето блесна на жезъла му, страничните барабани задумкаха, гайдарите вдигнаха инструментите си до раменете. След това долетя зловещ, причиняващ тръпки по гърба погребален звук, докато надуваха гайдите си през тръстикови тръби. После засвириха. Не военни маршове, а стара шотландска песен.
— О, Боже — каза Сара, — надявам се да не се разрева.
Корабите приближиха, пътниците им са трупаха рамо до рамо.
Вече беше възможно да се различат чертите на хората на борда.
Нито особено прекрасни лодки и със сигурност никакви крале не можеха да слязат на брега, а само обикновени хора, оцелели в ада, които отново се завръщаха в своя истински и познат свят. Но какво хрумване да посрещнеш първото им слизане на земята с музика на гайди. Някои хора, реши Джудит, са били вдъхновени. Беше слушала оркестри от гайди и преди, разбира се, по радиото или от прегледите в киното, но никога не бе част от тях, като ги гледаше и слушаше дивата музика да шурти на вятъра под открито небе. Тази музика, заедно с обстоятелствата на случая, караше мравки да лазят по гърба й и тя, като Сара, чувстваше сълзи да напират в очите й.