Защо трябва винаги да бъдеш толкова вироглава, толкова прибързана? Защо не ме послуша онзи ден в Лондон?
„Вече ще имам бебе!“. Лъвдей, която й крещеше, сякаш Джудит беше глупачка. Лъвдей, която не оставаше длъжна никому.
Ти направи такава каша от всичко. Гас е жив и се връща у дома и няма семейство, защото старите му родители са починали. Би трябвало да дойде в Нанчероу, да те намери очакваща го. Всичко можеше да бъде толкова прекрасно. Той би трябвало да се върне у дома при теб. Вместо това се връща в Шотландия в една празна къща, без семейство, без любов.
„Какво ще му попречи да идва в Нанчероу? Той беше приятел на Едуард. Мама и татко смятаха, че е страхотен. Нищо не може да го спре.“
Как може да дойде в Нанчероу, когато си омъжена за Уолтър? Той те обичаше. Беше влюбен в теб. Прекарвал е цялото си време, като е строял гадна железопътна линия в Бирма и си е казвал през цялото време, че го чакаш. Как може да дойде в Нанчероу? Трябва да нямаш сърце и въображение, за да допуснеш такава мисъл.
„Трябваше да ми съобщи, че е жив“. Сега тя звучеше нацупено.
Как би могъл? Както бе казал, едва ли е могъл да ти се обади по телефона. Успял е да изпрати само едно писмо до родителите си и дори не е сигурен, че са го получили. Защо не продължи да се надяваш? Защо не го дочака?
„Не мога да разбера защо изведнъж това толкова те засяга“.
Не ме засяга. Но се чувствам отговорна. Той трябва да знае, че има приятели. Не можем да го оставим да изчезне отново. Но не мисля, че той ще се върне в Нанчероу, и се съмнявам, че дори може да дойде на гости при мен в Дауър Хауз, защото знае, че всички сме тясно свързани и рано или късно ще трябва да те види. Не виждаш ли, че ме поставяш в непоносимо положение?
„Ние със сигурност не сме единствените му приятели“.
Но ти знаеш, че той обича Корнуол. Това беше нещо като рай за него, с теб и рисунките му. Как можеш да бъдеш толкова упорита? Защо винаги правиш от всичко такава каша?
„Ти не знаеш дали съм направила каша от всичко. Почти не сме се виждали пет години. Откъде знаеш, че не съм щастлива с Уолтър?“
Защото той не е човекът, който ти трябва. Трябваше да дочакаш Гас.
„О, млъкни“.
Таксито вече намаляваше скоростта си и отбиваше настрани. Тя видя познатата порта, часовоя. Беше си вкъщи. Излезе от колата, плати на шофьора и влезе.
И тогава, в този необикновен ден с необикновени събития се случи последното необикновено нещо, което трябваше да измести всички мисли за Гас и Лъвдей от главата на Джудит. Вратата на бунгалото на Боб беше отворена и още докато крачеше по автомобилната алея, той беше там, тичаше надолу по широките стълби през подравнения чакъл към нея, за да я посрещне.
— Къде беше? — През целия си живот той никога не й е бил сърдит, но сега звучеше съвсем обезумяло. — Чакам те от обяд… Защо не се върна? Какво прави толкова време?
— Аз… Аз… — Напълно зашеметена от това избухване, тя едва намираше думи да обясни. — Срещнах някого. Бях в хотел „Гал Фейс“. Съжалявам…
— Не съжалявай. — Той не беше ядосан, само разтревожен. Сложи ръце на раменете й и я хвана здраво, сякаш можеше да се разпадне всеки момент. — Само слушай. Тази сутрин ми се обади по телефона твоя втори офицер от Тринкомали… Пристигнал е сигнал от Портсмут, военния кораб на Нейно величество „Екселант“… Джес е оцеляла!.. Ява, Джакарта… „Раджата на Саравак“… спасителна лодка… млада австралийска медицинска сестра… концентрационен лагер…
Тя гледаше грубоватото му лице, очите му, пламтящи от възбуда, устата му, която се отваряше и затваряше и изричаше думи, които тя едва разбираше.
— … Утре… или вдругиден… Кралски военновъздушни сили… Джакарта за Ратмалана… тя ще е тук.
Най-после това достигна до нея. Той й казваше, че Джес е жива. Малката Джес. Не се е удавила. Не е убита при експлозията. Спасена.
— …от Червения кръст ще ни кажат кога трябва да дойде… Ще отидем заедно и ще я посрещнем от самолета.
— Джес? — Струваше й огромно усилие дори да произнесе името й.
Внезапно Боб я дръпна към себе си и я прегърна толкова силно, че си помисли, че ребрата й ще се строшат.