Носехме се по водата тази нощ, следващия ден и втората нощ. На сутринта ни видя индонезийски рибарски кораб и ни взе на буксир. Закараха ни до Ява, до селото си на брега. Исках да отида до Джакарта и да опитам да намеря друг кораб за Австралия, но Джес беше болна.
Някак беше си порязала крака, той се възпали, тя вдигна температура и беше силно обезводнена.
Другите оцелели продължиха, но ние останахме при рибарите в тяхното село. Мислех, че Джес ще умре, но тя е силна като кученце и успя да се оправи.
Когато вече можеше да се движи, японски самолети се появиха на небето. Накрая ни взеха на една волска кола по пътя към Джакарта и вървяхме пеша последните петнадесет мили. Но японците вече бяха там, хванаха ни и ни закараха в лагер в Бандунг заедно с много холандски жени и деца.
Бандунг беше първият ни лагер. Последният, в Азулу, беше най-лош от всички. Беше трудов лагер и всички ние, жени, трябваше да работим на оризищата или да чистим отводнителните канали и отходните места. Джес беше достатъчно малка, затова не трябваше да работи. Вече бяхме изгладнели и понякога просто гладувахме. Едно от наказанията беше никой да не получава храна два дни.
Хранеха ни с ориз, каша от палмово нишесте и супа от зеленчукови отпадъци. Понякога индонезийците хвърляха малко плодове над оградата, или успявах да разменя нещо за едно яйце или малко сол. Имаше още две австралийки, сестри. Едната от тях умря, а другата я застреляха.
Джес фактически вече не се разболя, но често имаше рани и циреи, които й оставиха белези.
Опитахме да направим нещо като училище за децата, но тогава пазачите взеха всичките ни книги.
Разбрахме, че войната е към края си, защото някои смели жени бяха успели да внесат части от радио, после го сглобиха и го скриха.
После към края на август ни казаха, че американците са бомбардирали Япония и че съюзниците ще дойдат в Ява. След това командването и пазачите изчезнаха, но останахме в лагера, защото нямаше къде да отидем.
Американски самолет прелетя над нас и пусна кафези с консерви и цигари. Това беше хубав ден.
После дойдоха британците и холандските съпрузи, които също бяха оцелели в лагерите си. Мисля, че бяха доста шокирани, като видяха в какво състояние сме.
Има две причини, поради които толкова късно научихте, че Джес е жива.
Едната трудност се корени в Индонезия, защото индонезийците не искат холандците отново да се върнат като колонизатори. Това много забави нещата.
Втората е, че Джес беше записана под моето име като Джес Мъланей и казвахме на всички, че сме сестри. Не исках да я отделят от мен. Дори на холандските жени не казвахме, че не сме сестри.
Беше ме страх да не ме репатрират преди нея и да я изоставя, затова не казах нищо, докато не стана време да заминем. Чак тогава армията научи, че тя всъщност е Джес Дънбар.
През тези три години и половина Джес стана свидетел на ужасни събития, жестокости и смърт. Тя сякаш се научи да приема всичко това и да си отваря очите. Децата като че ли могат да остават настрана от събитията. Тя е страхотна малка личност и е много смела.
Докато бяхме заедно, станахме много близки и важни една за друга. Тя лети утре и е много нещастна от предстоящата раздяла. В същото време приема, че не е възможно да останем заедно оттук нататък.
За да улесня нещата, й казах, че това не е сбогуване завинаги, че някой ден тя трябва да дойде в Австралия и да погостува на мен и семейството ми. Ние сме съвсем средни хора. Баща ми е строителен предприемач и живеем в Турамера, предградие на Сидни.
Но ще бъда признателна, ако когато тя порасне още малко, й разрешите да направи това пътешествие.
Връщам се вкъщи след Джес веднага щом намеря билет за кораб или самолет.
Грижете се за малката си сестра.
Поздрави
Рут Мъланей
Тя два пъти прочете внимателно писмото и после още веднъж, сгъна го и го сложи в горното чекмедже на тоалетката. „Грижете се за малката си сестра“. Три години и половина Рут е била сигурността на Джес, макар и оскъдна. Там е причината за нейната обич и лоялност. И сега е трябвало да се сбогува и да остави всичко това зад гърба си.
Вече беше станало тъмно. Джудит стана и излезе от стаята си, за да потърси Джес. Намери я сама на осветената веранда. Прелистваше един от масивните албуми със снимки на Боб. Когато се появи Джудит, тя вдигна очи.