Ние се прибрахме около 19 октомври и беше чудесно да си си вкъщи. Бях много заета с Джес. Тя постъпи в старото ми училище на пансион. Госпожица Като, директорката, беше същата и при мен, и е особено мила и разбираща. Не съм виждала Джес, откакто я оставих, но ни написа няколко весели писма и изглежда свиква с обстановката.
Видях всички в Нанчероу. Лъвдей също. Синът й Нат е едър и много жив, тя го обожава. Успях да му купя автомобил с педали втора ръка и той толкова го харесва, че иска да спи с него.
Питам се какво ли ще правиш на Коледа. Сигурна съм, че имаш много приятели в Шотландия, които ще се редят на опашка за компанията ти.
Моля те, пиши ми как си и че си добре.
С обич,
Джудит
Дауър Хауз
Розмълиън
5 декември 1945 г.
Драги Гас,
Все още нито дума от теб. Иска ми се да не живееше толкова далече, за да можех да те потърся. Моля те, изпрати ми нещо, поне картичка с общинските цветни градини на Абърдийн. Обеща да поддържаме връзка и да ме успокоиш, но ако искаш да те оставя на мира и да не ти пиша повече, просто ми го кажи и ще те разбера напълно.
Тук домакинството ни намаля. Биди Съмървил замина да продаде къщата си в Девън. Купила си е нова в място на име Портскато, близо до Сейнт Мое. Смята да се премести там към средата на януари. Взе кучето си Мораг със себе си. Джес много го обичаше, така че смятам да й подаря едно, за да го замести, когато те си отидат за постоянно…
Тук Джудит спря и започна да умува какво да пише по-нататък и как да го каже. „Не искам Гас да идва тук“, беше настояла Лъвдей. Но може би веднъж в живота си Лъвдей ще трябва да заеме второ място в залога на приоритетите. Нейните проблеми, макар и потресаващи, не са от същата категория като тези на Гас Калъндър. Каквото и да стане с нея, тя е заобиколена от семейство, което я обича и подкрепя, докато Гас като че ли няма никой близък да се погрижи за него по време на оздравяването му от ужасите на железницата в Бирма. Освен това, смътно, докато се нижеха дните без никаква вест и писмо от него, тревогата на Джудит за Гас нарастваше. Старата поговорка гласи, че липсата на новини е добра новина, но инстинктът й подсказваше, високо и ясно, че той съвсем не е добре.
Тя въздъхна дълбоко, взе решение и отново вдигна писалката.
…Биди ще се върне за Коледа. Ние сме домакинство от пет жени, но ако искаш, моля те, ела и прекарай Коледа при нас. Може би не си сам, но не знам това, защото никога не ми пишеш. Ако наистина дойдеш, няма да те карам да ходиш в Нанчероу, или при Лъвдей, или каквото и да било. Обещавам. И можеш да прекараш времето си точно както поискаш.
Ако ти се бъркам и ставам досадна, моля те, кажи ми. Има да ти пиша вече, докато не получа вест от теб.
С обич,
Джудит
С приближаването на Коледа времето се влошаваше и Корнуол показваше най-грозното си лице: гранитно небе, дъжд и хаплив източен вятър. Старите неплътно пасващи прозорци на Дауър Хауз не помагаха той да не влиза, спалните бяха ледени и понеже огън се палеше само в гостната в девет часа всяка сутрин, купчината дърва намаляваше видимо и трябваше спешно да се телефонира на снабдителя, а именно Имоти Нанчероу. Полковникът не измамваше надеждите им и докарваше новата партия сам с трактор нагоре по хълма с натоварено ремарке, което се тътреше отзад. Вчера беше неделя и Филис, Джудит и Ана прикараха по-голямата част от времето в подреждане на дървата на спретната камара до стената на гаража, където голямата стреха ги пазеше от намокряне.
Сега беше вече понеделник и още валеше. Филис, тази заклета традиционалистка, беше изпрала прането, но беше изключено да го простре навън, затова го накачи на кухненската макара, откъдето то изпускаше влажна пара над топлата печка.
Джудит, която се бореше с една рецепта за военен коледен пудинг (настъргани моркови и лъжица портокалов конфитюр), счупи едно яйце в сместа и започна да бърка. В хола позвъни телефонът. Тя изчака с надежда Филис да вдигне слушалката, но тя чистеше спалнята на тавана и не чу звъна, така че Джудит намери хартиен плик, пъхна в него брашнените си ръце и го използва като ръкавица, за да хване слушалката.
— Дауър Хауз.