На бюфета (отговорност на Нетълбед) имаше два сребърни чайника — единият с индийски чай, а другият с китайски, сребърна кана с вода, кана с мляко и купа със захар. И всички най-хубави чаши и чинийки от най-фин порцелан. Имаше и директно сложени на масата гарафа с уиски, сифон със сода и множество чаши от шлифован кристал. Столовете на трапезарията бяха подредени по краищата на стаята. Постепенно те бяха заети от най-немощните и несигурните, а другите стояха или обикаляха наоколо и разменяха по някоя дума. Постепенно разговорите станаха по-шумни, гласовете забръмчаха и не след дълго всичко заприлича на най-висококачествено коктейлно парти.
Джудит, напътствана от Даяна, помагаше при разнасянето на подноси и раздаването на различни лакомства и спираше тук-там да побъбри, да вземе празна чаша и да я напълни отново. Беше толкова заета, че мина доста време, преди да получи възможност да поговори с господин Бейнс. Беше се насочила към бюфета с по чаша и чинийка във всяка ръка и се намери по средата на пътя лице срещу лице с него.
— Джудит!
— Господин Бейнс! Колко е хубаво да ви видя, колко добре сте направили, че сте дошли…
— Разбира се, че дойдох. Ти явно си много заета.
— Ами всички искат още чай. Мисля, че не са свикнали с такива малки чашки.
— Искам да говоря с теб.
— Звучи ужасно сериозно.
— Бъди спокойна. Не е сериозно. Можем ли да се отстраним за няколко минути? Тук изглежда има достатъчно сервитьорки, сигурен съм, че ще минат и без теб.
— Ами… добре. Но първо трябва да се оправя с тези двете дами, защото милите създания чакат и са пресъхнали.
— Размених две думи с полковник Кеъри-Луис. Той каза, че можем да използваме кабинета му.
— В такъв случай ще дойда при вас след минута.
— Чудесно. Ще отнеме не повече от десет минути.
Мина Лъвдей с чиния кифли и той внимателно взе една.
— Това ще ме подкрепи, докато дойдеш.
На бюфета Джудит напълни чашите и ги занесе на госпожа Дженингс, която управляваше пощата в Розмълиън, и приятелката й госпожа Картър, която чистеше месинга в църквата.
— Колко чудесно момиче си — чу тя да й казват. — Толкова ожадняхме след цялото това пеене. Има ли още от тези меденки? Знаехме си, че ще има хубав чай, щом госпожа Нетълбед има пръст в него.
— Как се оправя при всичките тези купони, просто не знам…
— Трябва да си е отделила нещо настрана, не може човек да зависи само от дажбите…
Джудит им донесе меденки и ги остави да дъвчат благовъзпитано и да махат случайни трохи от устните си с изящни пръстчета. След това небрежно се отправи навън от стаята. Беше облекчение да се измъкне от цялото това бърборене на висок глас. Тя тръгна по коридора и влезе през отворената врата в кабинета на полковника. Господин Бейнс я чакаше, облегнат на тежкото бюро, и кротко дояждаше последното парченце от кифличката. Извади копринената си кърпичка и избърса трохите от пръстите си.
— Какво угощение — каза той.
— Аз не хапнах нищо. Бях прекалено заета да храня другите.
Тя потъна в хлътнал кожен фотьойл и беше хубаво да свали товара от краката си и да свали неудобните си черни лачени бални обувки с високи токчета. Тя го погледна и смръщи вежди. Беше казал, че не е нищо сериозно, но изражението му не беше особено ведро. Надяваше се, че е казал истината.
— За какво искахте да говорим?
— За много неща. Най-важното от тях за теб самата. Как си?
Тя сви рамене.
— Добре.
— Полковник Кеъри-Луис ми каза тъжната новина за смъртта на братовчед ти. Каква трагедия!
— Да. Да, трагедия е. Той беше само на двадесет. Ужасна възраст да умреш, нали? И стана толкова скоро след началото на войната… Почти преди всички да свикнем с мисълта, че фактически сме във война. Дойде просто като гръм от ясно небе.
— Той ми каза също, че си решила да не отидеш при семейството си, а да останеш в страната.
Джудит се усмихна с половин уста.
— Вие май сте в течение на всичко, което става.
— Виждам полковника от време на време в клуба в Пензанс. Обичам да не изпускам от очи клиентите си. Надявам се, че имаш добри новини от Сингапур…
Така тя му разказа последните новини за майка си, после продължи и разказа за Хестър Ланг и уроците по стенография и машинопис, които някак са помогнали да запълни дългата, студена и безутешна зима в Апър Бикли.