— Но щом е омъжена…
— Не се ли сещате? Сирил е миньор, но е отишъл във флотата. Оставил я е. Винаги е мечтал за морето. Никога не е искал да бъде миньор. Тя ми писа и ми разказа всичко това, когато Нед беше убит. Написа ми толкова мило писмо…
И тя продължи да разказва на господин Бейнс за Филис и мизерното й обкръжение, живота й в ужасната къщурка на мили отвъд Пендийн. И понеже това е ведомствено жилище, което принадлежи на минната компания, тя е трябвало да напусне и да отиде да живее при майка си… и сега има прекалено много хора в онази къща. Всичко, което Филис някога е искала, е свое място, с градина и вътрешна тоалетна. Ще може да донесе бебето си и ще може да се грижи за Дауър Хауз вместо нас. Няма ли това да е най-прекрасното решаване на въпроса?
Тя очакваше господин Бейнс да й каже колко е умна. Но той беше прекалено предпазлив по въпроса.
— Джудит, ти не купуваш къща за Филис. Ти правиш инвестиция за себе си.
— Но вие искате да я купя, вие предложихте човек, който да се грижи за нея. И аз намерих съвършения отговор.
Той прие това.
— Доста честно е. Но ще поиска ли Филис да остави майка си и да се премести в Розмълиън? Няма ли да й липсват семейството и приятелите й?
— Не мисля. Пендийн беше толкова неприветлив, че не можеше да отглежда дори теменужки в градинката. И винаги е била на мили далече от тях, когато беше там. А Розмълиън е само на една ръка от хълма. Когато Ана порасне, може да ходи в училището на Розмълиън. Ще си намерят приятели. Филис е толкова добра, всички ще искат да дружат с нея.
— Не мислиш ли, че може да й се стори самотно?
— Тя и без това е самотна, откакто Сирил замина. Може поне да е самотна на хубаво място.
Господин Бейнс, явно завладян от този пълен обрат, свали очилата си, облегна се назад на стола и разтри очите си. После отново ги сложи. И каза:
— Май отидохме от една крайност в друга. Мисля, че трябва да понамалим скоростта и да опитаме да поемем по средния път. Да планираме разумно и да подредим приоритетите. Разглеждаме една голяма крачка, при това скъпа. Така че трябва да бъдеш наистина сигурна.
— Колко ще трябва да платим?
— Предполагам, че някъде в рамките на две хиляди паунда. Ще се наложи да се правят ремонти и подобрения, но повечето от тях ще трябва да почакат до края на войната. Ще пуснем вътре надзирател…
— Две хиляди паунда. Това са ужасно много пари.
Господин Бейнс си позволи лека усмивка.
— Но са сума, която попечителят може лесно да си позволи.
Беше невероятно.
— Нима има толкова много? В такъв случай нека действаме. О, не спорете повече.
— Само преди пет минути ми казваше, че не я искаш.
— Добре, признайте, че беше малко като бомба.
— Винаги съм чувствал, че това е къща, пълна с щастие.
— Да.
Тя отмести поглед от него и си спомни отново хижата в онзи летен следобед, миризмата на креозот и бръмченето на синята муха, която се щураше под покрива. Но на тези спомени, колкото и да са мъчителни, не трябваше да се позволява да се намесват, да й попречат да направи тази огромна стъпка напред. Филис, поставена най-високо в мислите й, беше от по-непосредствена важност дори от Едуард. „Китайците продават щастие. Те пускат добър човек да живее в къщата и да я изпълни със спокоен дух“. Тя се обърна към господин Бейнс и му се усмихна.
— Моля ви, купете ми я.
— Сигурна ли си?
— Напълно.
Те поговориха още малко, като обсъдиха възможните за и против и правеха планове. Поради обстоятелството, че Боб Съмървил беше недостъпен, на мили далече в Скапа Флоу и напълно зает с военните си битки, среща на попечителите беше явно невъзможна.
Но господин Бейнс ще се свърже с него, а също и с надзираващия. Междувременно нищо не трябва да се говори. Особено, предупреди много строго господин Бейнс, на Филис.
— А на родителите ми?
— Мисля, че трябва да им пишеш и да ги уведомиш за намеренията ни.
— Те и без това ще получат писмото чак след три седмици.
— През това време вече ще имаме някаква представа за начина, по който нещата могат да тръгнат. Кога се връщаш в Девън? Имам телефона ти. Ще ти се обадя там, когато имам някакви новини.
— Какво ще стане тогава?
— Мисля, че ще трябва да се върнеш в Корнуол и ще доведем докрай всички формалности. А щом всичко е подписано и подпечатано, можеш да се свържеш с приятелката си Филис.
— Нямам търпение.
— Просто потърпи.
— Толкова сте добър.
Той погледна часовника си.
— Задържах те прекалено дълго. Досега чаеното парти сигурно е свършило.