— Добрутро. — Имаше спретната сива фризирана коса и очила без рамки.
— Идвам при господин Бейнс. Джудит Дънбар.
— Той ви очаква. Можете ли да се качите горе? Знаете ли как? Първата врата вдясно от стълбите най-горе.
Джудит влезе. На стълбите имаше турски килим, на площадката висяха портрети на предишни партньори във фирмата, с бакенбарди и часовници с верижки. На вратата отдясно имаше месингова табелка с името „Господин Роджър Бейнс“. Тя почука, чу „Влез“ и отвори вратата.
Той се изправи иззад бюрото си.
— Джудит.
— Ето ме.
— Точно навреме при това. Какво пъргаво момиче. Ела и седни. Изглеждаш много лятно.
— Ами денят е летен.
— Кога пристигна?
— Преди около час. Потеглихме от Апър Бикли веднага след ранната закуска. Нямаше голям трафик по пътя.
— Госпожа Съмървил с теб ли е?
— Да, и кучето. Настанихме се в „Митр“. Тя заведе Мораг на малка разходка край брега, но й казах, че ще се върна за късния обяд.
— Колко е хубаво, че си я довела.
— Мислех, че може и да не поиска да дойде, но тя веднага се съгласи. Право да си кажа, мисля, че малка промяна е точно това, което й трябва. При това и тя се вълнува от Дауър Хауз почти колкото мен и гори от нетърпение да разгледа наоколо.
— Колко можете да останете?
— Колкото искаме фактически. Заключихме къщата й и семейство Даг ще държат нещата под око.
— Е, всичко това е прекрасно. И времето също. Тогава нека не губим време и да пристъпим към работа.
Не отне много време. Няколко документа трябваше да се подпишат (госпожица Къртис, рецепционистката, беше повикана за свидетел) и да се напише чек. Джудит никога през живота си не беше си и помисляла, че някога може да подпише чек за такава огромна сума. Три хиляди паунда. Но я написа, подписа и побутна през бюрото, а господин Бейнс го прикрепи внимателно с кламер към останалите документи.
— Това всичко ли е?
— Всичко. Освен две дребни подробности, които трябва да обсъдим. — Той се облегна назад на стола си. — Дауър Хауз всъщност е готов за живеене. Изабел напуска този следобед. В пет часа брат й ще дойде да я вземе и да я закара до жилището си, където ще живеят.
— Много ли е разстроена?
— Не. Всъщност мисля, че е съвсем развълнувана от перспективата за новия си живот на възраст седемдесет и осем. И е прекарала последните две седмици в преравяне на всяко ъгълче и цепнатина, твърдо решена, че няма да намериш нито прашинка, нито неизлъскан кран. — Той се усмихна. — Откъде намира толкова енергия, не знам, но дневната помощничка е била там да й даде рамо, така че при малко късмет няма да умре незабавно от инфаркт.
— Бих искала да я видя, преди да замине.
— Ще отидем до Розмълиън след обяда. Тогава ще ти даде всички ключове и последни наставления.
— Какво ще стане с мебелите?
— Това е другият въпрос, по който исках да говорим. Всички мебели са оставени от госпожа Боскауен на полковник Кеъри-Луис за него и семейството му. Но, както знаеш, Нанчероу вече отдавна е мебелиран изцяло и никое от децата точно в този момент няма своя собствена къща. Така че става следното. Няколко специални предмета бяха взети, за да може всеки член на семейството да има свой малък спомен от госпожа Боскауен. Останалите, повечето от тях, остават където са, в Дауър Хауз, и семейство Кеъри-Луис иска да бъдат твои.
— О, но…
Господин Бейнс надвика протестите на Джудит.
— Нищо от тях не е особено ценно, нито пък в много добро състояние. Но в момента е съвсем използваемо и ще свърши чудесна работа, докато ти останат време и възможности да си купиш разни неща.
— Как може да са толкова добри?
— Мисля, че изпитаха голямо облекчение за това, че не трябва да се занимават с този проблем, и както ми подчерта госпожа Кеъри-Луис, ако всичко това беше изложено за продан, от него нямаше да се получи почти нищо. Има също и две други спънки. Госпожа Кеъри-Луис и Изабел се справиха с дрехите и по-личните й вещи, а полковникът прибра от бюрото й всички документи, които му се сториха важни, но иначе нищо друго не е разчистено. Така че тук има чекмеджета, пълни със стари писма и албуми със снимки, всички натрупани спомени от един живот, които трябва да се прегледат. Боя се, че тази задача ще се падне на теб. Но това никак не е спешно и всичко, което ти се стори интересно за семейство Кеъри-Луис, ще трябва да отделиш и да им го предадеш. Но съм сигурен, че по-голямата част трябва да се изгори на двора.