По някаква причина тази представа я накара да потрепери, трепване от отвращение, и тя беше благодарни за своята открита, банална работа да изпраща съобщенията на своя капитан трети ранг Кромби, да приема телефонни разговори и да му пише на машина. Поне не беше заключена в секретност. И поне не трябваше да работи в неделя.
Хедър се готвеше да тръгне. Вдигна ципа на ботушите си, които бяха поизсъхнали до печката, закопча хубавото си алено палто и завърза шарфа си от скъпа коприна върху гарваново черната си коса.
— Беше страхотно. Чудесен ден — каза тя.
— Благодаря ти за концерта. Всеки момент от него беше просто божествен.
— Трябва да опитаме да се видим отново. Да не чакаме толкова дълго този път. Не слизай по стълбите. Ще се изпратя сама.
— Все още ми се струва, че трябваше да дойда с теб.
— Не ставай глупава. Вземи си гореща вана. И си легни.
Тя целуна Джудит. И после внезапно каза:
— Не искам да те оставя. Не ми харесва, че те оставям.
— Аз съм добре.
— Дръж ме в течение. За майка ти, баща ти и Джес, имам предвид. Ще мисля за теб. Уведоми ме, ако имаш новини.
— Добре. Обещавам.
— Имаш ли адреса ми? Номерът на пощенската кутия и прочее. Малко е неясен, но писмата, в края на краищата, стигат до мен.
— Ще ти пиша. Ще те осведомявам.
— Довиждане, мила.
— Довиждане.
Бърза прегръдка и целувка, и тя си тръгна. Надолу по стълбите и през вратата. Тя се затвори след нея. Стъпките й заглъхнаха, когато забърза по улицата. Отиде си.
И сега никакъв звук освен капещия дъжд, далечното бучене на оскъдния трафик по „Слоуън Стрийт“. Джудит се надяваше, че няма да има въздушно нападение, но реши, че вероятно така и ще стане, защото времето беше толкова отвратително. Бомбардировачите обичат ясни нощи с луна. Изглеждаше малко тъпо без компанията на Хедър, но тя сложи плоча на Елгар на грамофона. Първите плътни акорди на концерт за виолончело изпълниха стаята и стоплена от тях, тя престана да се чувства изоставена. Джудит взе подноса за чай, занесе го долу, изми малкото съдове и ги остави да съхнат на дъската за отцеждане. Сложи чайника да се нагрява, намери гумена грейка, напълни я с топла вода и се качи горе, оправи леглото за сън и сложи грейката между чаршафите. После взе още два аспирина (вече се чувстваше наистина отвратително), влезе във ваната с гореща вода и се потопи в ароматната пара за почти цял час. Избърса се, облече нощницата си и после вълнения пуловер. Сега концертът на Елгар беше свършил. Тя изключи грамофона, но остави огъня да гори и отвори вратата на спалнята, за да се разпространи топлината. След това намери стар брой на „Вог“ и се пъхна в леглото. Лежеше на меките възглавници, прелисти няколко от лъскавите страници, после се отпусна изтощена и затвори очи. И почти веднага, или поне така й се стори, ги отвори отново.
Шум. Сърцето й подскочи тревожно. Долу. Щракане на ключ. Главната врата се отвори и меко се затвори отново.
Неканен гост. Някой беше дошъл в къщата. Вкаменена от ужас, един миг тя лежа неподвижно, неспособна да помръдне. След това скочи от леглото и изтича през отворената врата и всекидневната към горната площадка на стълбите, решена, ако новодошлият се окаже враг, а не приятел, да го фрасне по главата, докато се качва, с някой тежък предмет, който се окаже под ръка. Той вече беше по средата на пътя, омотан в тежко палто, с блестящо злато на еполетите, фуражката му — напръскана от дъжда. Носеше в едната ръка багаж за през нощта, а в другата здрава торба от дебело платно с дръжки от въже.
Джеръми. Тя го видя и усети как краката й се огъват от облекчението и трябваше да се опре на перилата. Не неканен гост, нахълтал, за да краде, насилва или убива. Вместо това, единственият човек — ако беше имала възможност да избира — когото наистина би искала да види.
— Джеръми!
Той спря, погледна нагоре, лицето му заслонено от козирката на шапката и изпито под неласкавата светлина от горната площадка.
— Господи, това е Джудит!
— А кой си мислеше, че ще е?
— Нямах представа. Но разбрах, че има някой веднага щом отворих вратата, защото лампите светеха.
— Мислех, че си в морето. Какво правиш тук?
— И аз мога да те попитам същото. — Той се изкачи по стълбите, пусна багажа, свали мократа си шапка и се наведе да я целуне по бузата. — И защо посрещаш един джентълмен по нощница?