— Бях си легнала, разбира се.
— Сама, вярвам.
— Имам простуда, ако искаш да знаеш. Чувствам се скапана.
— Тогава веднага се връщай в леглото.
— Няма. Искам да поговоря с теб. Ще останеш ли през нощта?
— Така мислех.
— А сега аз окупирах спалнята.
— Няма значение. Ще отида при дъската за гладене и дрехите на Даяна. И по-рано съм спал там.
— Докога ще останеш?
— Само до сутринта. — Той остави шапката си на горната опорна колона на парапета и започна да разкопчава шинела си. — Трябва да хвана влак в седем сутринта.
— А откъде идваш? Точно сега, имам предвид.
— От Тръроу. — Той се измъкна от тежкия шинел и го преметна на парапета. — Имах два-три дни отпуска и отидох в Корнуол, за да ги прекарам при нашите.
— Не съм те виждала от векове. Години. — Тя не можеше да си спомни откога.
Но Джеръми помнеше.
— Откакто дойдох да се сбогувам с теб в Дауър Хауз.
— Това сякаш беше друг живот. — Тя внезапно си спомни нещо наистина сериозно. — Тук няма нищо за ядене. Само парче хляб и тънко резенче бекон. Гладен ли си? Магазинът на ъгъла вече ще е затворен, но…
Той се засмя.
— Но какво?
— Винаги можеш да излезеш навън да се нахраниш. Може би в „Роял Корт Хотел“?
— Това изобщо няма да е забавно.
— Ако знаех, че ще дойдеш…
— Знам, щеше да опечеш кейк. Не се безпокой. Използвах предвидливостта си. Майка ми ми помогна да опаковам малка чанта с провизии. — Той подритна платнената чанта. — Ето я.
Джудит погледна надолу и видя блясъка на бутилка.
— Виждам, че правилно си определил приоритетите си.
— Нямаше нужда да мъкна всичко по стълбите. Тежи цял тон. Оставих го в кухнята, но когато видях светлината, първата ми мисъл беше да видя кой е тук.
— Кой друг би могъл да бъде освен мен? Или Атина. Или Лъвдей. Рупърт е в пустинята, а Гас в Далечния изток.
— Ааа, има и други. Нанчероу е станал втори дом, нещо като постоянна столова за млади действащи офицери. Те идват от Кълдроуз и Кралския флотски учебен лагер в Бран Тор. Всеки по-особен, към когото Даяна почувства симпатия, получава ключ.
— Не съм знаела това.
— Така че клубът вече не е толкова изключителен. Често ли идваш тук?
— Не особено. Понякога през уикендите.
— И това е един от тях?
— Да. Но утре трябва да се върна в Портсмут.
— Иска ми се да можех да остана. Щях да те заведа на обяд.
— Но не можеш.
— Така е. Не мога. Искаш ли питие?
— В шкафа няма нищо.
— Но достатъчно в моята торбичка. — Той се наведе и я вдигна, тя леко издрънча и изглеждаше страшно тежка. — Ела, ще ти покажа.
Той пръв тръгна надолу по стълбите и те влязоха в малката кухня. Той остави торбата на масата и започна да я разтоварва. Кафявият линолеум беше доста студен под босите й крака, затова Джудит седна от другия край на масата и това беше като да гледаш как някой отваря торбата на дядо Коледа. Човек изобщо не може да си представи още какво съкровище ще излезе оттам. Бутилка уиски „Блек енд Уайт“. Бутилка джин „Гордън“. Два лимона. Портокал. Три пакета с картофен чипс и паунд домашно масло. Черен шоколад „Тери“ и най-накрая зловещ, изцапан с кръв пакет, обвит най-отгоре във вестник.
— Какво има вътре? — попита Джудит. — Отрязана глава?
— Пържоли. — Той го каза сричка по сричка. — Пър-жо-ли.
— Откъде си намерил пържоли? И домашно масло? Майка ти не се занимава с черна борса, нали?
— От благодарни пациенти. Включен ли е хладилникът?
— Разбира се.
— Добре. Някакъв лед?
— Предполагам.
Той отвори хладилника и остави маслото и кървавия пакет до микроскопичната дажба бекон, която Джудит вече беше оставила там, после извади табличка с кубчета лед.
— Какво искаш да пиеш? Уиски ще подейства добре на простудата ти. Уиски със сода?
— Тук няма сода.
— Обзалагаш ли се?
Той я намери, разбира се, сифон, набутан в тъмен шкаф. От друг шкаф извади чаши, после с ръце освободи кубчетата лед от гнездата им, наля уиски, цръкна вътре сода. Питиетата приятно засъскаха и той подаде на Джудит една от високите чаши.
— Гледам в теб.
Тя се усмихна.
— И аз вдигам чаша.
Те пиха. Джеръми видимо се отпусна, въздъхна доволно.
— Имах нужда от това.
— Хубаво е. Обикновено не пия уиски.
— Има време за всичко. Тук е доста студено. Хайде да се качим горе.
Те се качиха, Джудит водеше и се настаниха удобно до печката.
Джеръми седна в един фотьойл, а Джудит се сви на килимчето по-близо до топлото.
— Хедър Уорън беше тук днес. Правихме си препечен хляб за чая. Заради това дойдох тук от Портсмут. Да я видя. Обядвахме заедно и после отидохме на концерт, но тя трябваше да хване влак и да се върне в секретния си департамент.