Както казах, любезността и гостоприемството, които намираме тук, са невероятни и дори смущаващи, защото няма с какво да им отговорим. Те изглежда са неделима черта от американския характер и моята теория е, че идват от старите дни на първите пионери. Местен жител, като види далечен облак прах на пътя и разбере, че странник минава оттам, казва на жена си да прибави някой картоф към яденето в тенджерата. В същото време посяга към пушката си, която е обратната страна на американската монета.
Сега ще спра да говоря за себе си, а за теб. Мисля за теб всеки ден и се питам дали имаш новини от семейството си. Падането на Сингапур е катастрофа, може би най-голямото поражение, понасяно някога от Британската империя, и защитата на града изглежда изцяло дезориентираща и зле замислена. Това никак не е утешително за теб ако още нямаш новини. Но помни, че войната все някога ще свърши, и макар че това може да продължи известно време, сигурен съм, че ще дойде ден, когато всички ще се съберете отново. Най-лошото е, че Червеният кръст не може да осигури връзките… Пленниците в Германия поне могат да използват организацията в Швейцария. Така или иначе не преставам да се надявам за всички вас. И за Гас Калъндър също. Горкото момче. Мисля за сегашното си положение и какво ли търпи той, и се чувствам ужасно виновен. Но личната вина винаги е била доста безполезно упражнение…
Тук Джеръми остави писалката. Погледът му беше отклонен от малък ферибот, който пухтеше през спокойните сребристи води на пролива към Огнения остров. Вече беше изписал страници хартия за писма и още не беше стигнал до основното в писмото си до Джудит. Мина му през ума, че несъзнателно го отлага, защото беше толкова лично, толкова важно, че се боеше, че няма да може да намери нужните думи, с които да образува изреченията. Беше започнал писмото много уверено, но сега, когато ножът опря до кокала, вече не беше толкова сигурен в себе си. Той гледа ферибота, докато изчезна от полезрението му, скрит зад гъсталака от храсти. Тогава отново взе писалката и продължи.
Срещата ни в Лондон, това, че те намерих в къщата на Даяна, беше един от най-хубавите и най-неочакваните подаръци на съдбата. И съм толкова благодарен, че се случих там, когато ти се чувстваше зле и толкова мъчително разтревожена. Това, че бях с теб онази нощ, че ми позволи да споделя и, надявам се, да те успокоя по най-съществения начин, стана в ретроспекция нещо като малко чудо и никога няма да забравя твоята сладост.
Истината е, че те обичам твърде много. Мисля, че винаги е било така. Но не бях го осъзнал до деня, в който ти се върна в Нанчероу, чух „Исус — радостта на човека “ да звучи от стаята ти и разбрах, че си се върнала. Мисля, че пишеше писмо на майка си. Знам, че точно в онзи момент най-после осъзнах колко важна си ти за мен.
Както и онова чувство за лична вина, че да се влюбиш във време на война, когато изпълняваш задачи, е доста безполезно упражнение, но съм почти сигурен, че и ти се чувстваш така. Ти обичаше Едуард, но той беше убит и това не е преживяване, което някои бе искал да се повтори в живота му. Но един ден войната ще свърши и при малко късмет всички ще я преживеем и ще се върнем в Корнуол и ще съберем отново нишките на живота си. Когато това стане, повече от всичко на света бих искал да бъде, и отново заедно, защото в момента не мога да си помисля за бъдеще без теб.
Тук той спря отново, остави писалката, взе страниците и ги прочете. Питаше се дали последният пасаж не изглежда прекалено приповдигнат. Знаеше, че не е човек, способен да изложи най-дълбоките си чувства на хартия. Някои, като Робърт Бърнс или Браунинг, можеха да изразят страстта с няколко добре подредени реда, но писането на поезия беше талант, с какъвто Джеръми Уелс не беше надарен. Това, което беше написал, би трябвало да е достатъчно, но все пак беше обхванат от съмнения в себе си и малодушие, когато поразмисли.
В края на краищата повече от всичко на света той искаше да се ожени за Джудит, но беше ли честно към нея дори да й предлага нещо подобно? Толкова по-възрастен от нея, трябваше да признае, че не беше особена примамка със съвсем неинтересното бъдеще на селски доктор и то такъв с недостиг на земни блага на всичко отгоре. Докато Джудит, благодарение на покойната си леля, беше момиче и с богатство, и с имот. Няма ли тя да си въобрази, няма ли другите да кажат, че тича след нея заради парите й? Животът, който й предлагаше той, беше на жена на селски лекар и знаеше от опит, че той се управлява от безкрайни телефонни обаждания, безсънни нощи и отменени отпуски, и хранене, което не е нищо друго освен случаен, непостоянен празник. Може би тя заслужава нещо повече. Мъж, който ще й даде нещо, което тя никога не е познавала — силен и сигурен семеен живот, както и състояние, съответстващо на нейното. Беше израсла толкова хубава, толкова желана… (само като си помисляше за нея сърцето му подскачаше…), че беше съвършено очевидно, че мъжете ще се влюбват в нея и ще падат като ябълки от дърво. Не беше ли безнадеждно егоистично в такъв особен момент да иска от нея да се омъжи за него?