Сега тя подреди страниците на документа, отдели горните екземпляри от трите копия с индиго. Остави последния екземпляр настрана за съответната папка, после подравни останалите, пъхна ги в картонена папка и ги занесе за подпис.
Това включваше излизане от машинописната канцелария и минаване през главния офис, където лейтенант Армстронг и капитан Бъртън от Кралската флота бяха още по местата си. Когато прекоси пода, те нито се обърнаха, нито вдигнаха глави. Прекалената познатост поражда ако не презрение, то поне професионална липса на интерес. В далечния край имаше врата с инициали О. У Т.
Страстта към съкращения беше една от най-объркващите опасности на войната. Капитан трети ранг Кромби прекарваше много от работните си часове в опити да предизвика интереса на своите началници към развитието на приспособление, известно като ИВТ1, което означаваше изкуствен визуален треньор, ниво 1. Джудит, която беше написала през последните шест месеца безброй писма за това проклето приспособление, беше го кръстила в себе си ЗННС, като това съкращение беше служебно название за вътрешна употреба и означаваше „За нищо не става“. Точно след Нова година, когато капитан трети ранг Кромби празнуваше рожден ден и като реши, че той ще може да си позволи малко хумор в живота си, тя му нарисува и оцвети картичка и написа стихче към нея.
Шегата не беше оценена. Капитан трети ранг Кромби нямаше никакво настроение да се смее. Тревожеха го напредващите години, възможностите му за повишение и училищните такси на сина му. Поради всичко това поздравителната картичка беше пълен провал и след два дни Джудит я намери в кошчето му за боклук.
— Влез!
Той седеше зад бюрото си, в гети, без усмивка. Понякога имаше изражението на човек, който страда от мъчителна язва в стомаха.
— Ето писмото ви, сър. Адресирах пликовете. Ако искате да го прочетете и после да ми звъннете, ще ги изпратя тази вечер.
Той погледна часовника си.
— Мили Боже, толкова ли е късно? Не е ли време да си тръгваш?
— Ами ако не се прибера в общежитието до седем, няма да успея да вечерям.
— Не трябва да го допуснем. Ако ми донесеш пликовете, ще се погрижа да заминат. Тогава няма да гладуваш.
Той беше човек, който можеше да ти се накара, но не причиняваше зло. Много по-рано Джудит беше разбрала това и оттогава не изпитваше никакво страхопочитание към него. След падането на Сингапур и затъмнението във връзките й със семейството й той беше силно загрижен за нейното благополучие по някакъв безцеремонен, свойски начин. Винаги я питаше за новини, а после, когато те дълго не идваха, тактично престана да задава въпроси.
Той имаше къща във Фаръм, където живееше с жена си и сина си, и скоро след като вестта за капитулацията на Сингапур се пръсна сред ужасения свят, той покани Джудит на обяд със семейството си. Без ни най-малкото желание да отиде, но много трогната, Джудит прие веднага, като грейна в благодарни усмивки, сякаш перспективата й достави удоволствие.
В неделя нямаше автобуси до Фаръм и затова тя трябваше да кара колело пет мили, за да се добре до неговата незабележителна къща. Гостуването беше дори още по-неуспешно от поздравителната й картичка, защото госпожа Кромби явно беше силно подозрителна за сексуални заплитания, а капитан трети ранг Кромби не беше човек, опитен поне малко във воденето на незначителен разговор. За да отстрани съмненията, Джудит го наричаше „сър“ на всяка втора дума и прекара повечето време от следобеда на пода във всекидневната, като помагаше на малкия син на Кромби да построи вятърна мелница с частите на своя конструктор. Беше истинско облекчение, когато дойде време да яхне велосипеда си и да завърти педалите по дългия път до общежитието.