— Браво на него! Надявам се, че е била благодарна.
— Ни най-малко. Била бясна, задето не е спасил и канарчето й. Неблагодарна стара кранта.
Тя се смееше. Изглеждаше според Джудит по-хубава от всякога, очарователно изискана във фина вълнена зюмбюлено синя рокля с къси ръкави и бяла якичка от пике. Копринени чорапи на стройните й крака, черни лачени обувки-лодки с високи токчета, ярко червило, тъмни ресници и искрящи виолетови очи, но имаше нещо различно…
— Лъвдей, отрязала си косата си.
— Знам. Мама казва, че приличам на кукла-негърче. Тя ме закара вчера при Антоан. Голямо чакане падна.
— Много ми харесва.
Лъвдей разтърси глава.
— Малко прекалено къса е, но ще израсте. Вкъщи никога не ми е оставало време да го направя. Между другото всички ти изпращат обичта си. Татко и Атина, Мери и всички. В това число и двамата Нетълбед. Клементина е цял хулиган. Получи страшна количка за кукли и я тътри навсякъде.
— Има ли новини от Рупърт?
— Бие се някъде в Западната пустиня. Но пише дълги писма на Атина и изглежда е съвсем весел. — Тя спря и замълча. През стаята погледите им се срещнаха и смехът замря на лицето на Лъвдей. И след малко: — Поне научава нещо за него. Получава писма. — Тя въздъхна. — Предполагам, че нищо не знаеш за семейството си?
Джудит поклати глава.
— Нито дума.
— Много съжалявам.
— Това е като спуснати кепенци. Но корабът, с който мама и Джес отпътуваха, не е стигнал до Австралия. Това е всичко, което знаем.
— Ако са спасени, сигурно са в плен.
— Предполагам.
— А баща ти?
Тя отново поклати глава.
— Нищо. — И после, понеже трябваше да го каже, попита: — А Гас? Сигурно нямаш нищо от него, иначе щеше да ми съобщиш.
За момент Лъвдей остана с наведени очи, пръстите й ровеха в ресните на фотьойла. И после внезапно скочи на крака, отиде до прозореца и се загледа надолу по Мюз с гръб към Джудит и слънцето образуваше ореол около къдравата й тъмна коса. След малко каза:
— Гас е мъртъв.
Джудит замръзна в шок, в момента не можа да измисли какво да каже.
— Но тогава значи си научила? Получила си известие?
— Не съм. Но знам.
— Как можеш да знаеш, че е мъртъв?
Вторачена, ужасена, тя видя Лъвдей да свива костеливите си рамене.
— Просто знам. — После се обърна с лице към Джудит, като се опря с цялата си тежест на перваза. — Щях да знам, ако е жив. Както знаех след Сен-Валери. Тогава това беше като обаждане по телефона, но без думи. Веднага ти казах за него и бях права. Тогава той е бил спасен. Но сега е мъртъв. След като Сингапур падна, всеки ден седях на прелеза до фермата Лиджи, затварях очи и мислех и мислех за него, и се опитвах да изпратя послание до Гас и да го накарам да ми изпрати вест. Но нямаше нищо друго освен мрак и тишина. Той си е отишъл.
Джудит беше потресена.
— Но Лъвдей, това е все едно да го убиеш ти самата. Не трябва да губиш надежда. На него му е необходимо да не губиш надежда и да мислиш за него през цялото време.
— Ти така ли правиш?
— Не говори толкова ужасно, толкова снизходително. Разбира се, че правя така. Просто съм длъжна.
— Вярваш ли, че майка ти, баща ти и Джес още са живи?
— Казах ти, че съм длъжна да вярвам. Не виждаш ли колко важно е това?
— Не е важно, ако вече знам, че Гас е мъртъв.
— Престани да го повтаряш по сто пъти. Нямаш право да бъдеш толкова сигурна. Само защото веднъж се е случило, онова с телепатията, съвсем не означава, че ще се случи отново. Онзи път Гас беше във Франция, съвсем близо. Този път е на другия край на света.
— Разстоянието няма значение. — Лъвдей беше непоклатима, упорита, каквато е била винаги, когато си е наумила нещо, и беше решила да не се отклонява от своята линия. — Пренасянето на мисли става през хиляди мили за милионни части от секундата. Щях да знам, ако още е жив. А аз знам, че е бил убит.
— Боже мой, Лъвдей, не бъди толкова категорична.
— Не мога да не съм. Такава съм.
Май нямаше какво повече да се каже. Джудит въздъхна.
— Това ли имаше да ми кажеш? — попита тя накрая. — Затова ли ме накара да дойда в Лондон?
— Затова. И за други неща. — Джудит чакаше с лека тревога. Тогава Лъвдей хвърли бомбата си. — Ще се омъжвам.
Каза го небрежно, сякаш съобщаваше някакво маловажно сведение, и за момент Джудит помисли, че сигурно не е чула добре.
— Какво?!!
— Ще се омъжа.
— Ще се омъжиш. — И този път тотално слисана. — За кого?
— За Уолтър.