Защо все на теб ти се случва, Джейк?
— Аз предизвиках боя — продължи безмилостно той, защото искаше по-бързо да приключи всичко. — Един от войниците нарече капитан Ле Бо „негър“. За нещастие той ми е навигатор и много добър приятел. Освен това е чудесен човек. Че кожата му е черна е не по-важно от това, че моите очи са сиви. „Негър“ е обидна дума тук и в Америка. Този знаеше много добре това.
— В Австралия само аборигените са черни.
— Предполагам, че за да разбереш, трябва да си американка — каза учтиво Джейк.
— Сигурно.
Келнерът се появи с кредитната му карта и фиша. Джейк добави бакшиш, подписа се и прибра картата и своето копие.
Лицето ѝ беше прекалено спокойно. Безизразно. Време за финала.
— Искаш ли да вечеряме?
Тя се огледа, явно търсеше думи.
Накрая остави чашата на масата и се наведе напред. Погледна го право в очите:
— Всичко бе прекрасно онази нощ, не се съмнявам, че си точен, но по-добре да приключим до тук.
Той кимна и допи уискито.
— Родени сме на противоположните краища на света. — Тя стана и протегна ръка: — Благодаря за питието.
— Моля.
Джейк стана и се ръкува. Тя прекоси зелената джунгла и се отправи към асансьорите.
— Опъна ли я? — попита Риъл Маккой в каютата им късно вечерта.
— Тя каза, че сме родени на противоположните краища на света.
— Идиот! Предполага се, че трябва да я чукаш, а не да философстваш с нея.
— Е, може би така стана по-добре — отговори Джейк, мислейки си за Кали. Страшно му се искаше да получи писмо от нея. Каквото и да е — просто да е с марка и адрес.
Вечерта, преди корабът да вдигне котва, подполковник Халдейн извика Джейк в каютата си.
Флап вече беше там и седеше на втория стол. Джейк седна на леглото и Флап му подаде лист хартия. Беше писмо от командира на базата в Чанги. Сбиване в салона. Джейк го прегледа набързо и го върна на Флап, който го подаде на Халдейн.
— Получено е при капитана на кораба. Иска от мен да направя разследване, да взема мерки и да напиша отговор, който той ще разпише. Какво имате да ми казвате?
Джейк описа инцидента на шкипера, без да спестява нищо.
— Някакъв коментар, капитан Ле Бо?
— Не, сър. Мисля, че господин Графтън беше достатъчно точен.
Халдейн изкриви лице:
— О’кей. Това е всичко. В нула седем и трийсет имаме опреснителна лекция върху инструкцията в стаята за инструктаж. Ще се видим там.
Двамата младши офицери излязоха. Джейк затвори вратата след себе си.
Двайсет прегради по-късно той попита Флап:
— Това ли беше? Няма ли да ни тикне в ареста или да ни пусне под кила?
— Не. Халдейн ще се извини надълго и нашироко на озито, ще му пише, че ни е направил по една нова дупка и толкоз. Какво повече?
Джейк сви рамене:
— Ръката още ме боли.
— Другия път ги ритай в ташаците.
16
На сутринта групата вдигна котва и навлезе в Малакския проток. Отляво оставаше Суматра, а отдясно — Малайският полуостров. Корабите плаваха с двайсет възела към ИО, както моряците наричаха Индийския океан.
В най-тясната си част протокът наподобяваше водна магистрала, със земя по целия хоризонт. Фарватерът бе натоварен от танкери и търговски кораби, а наоколо бе пълно с рибарски лодки. Във всеки един момент се виждаха поне дузина големи кораби.
Както винаги, когато се преодоляваше подобна теснина, полетната палуба и надстройката бяха изпълнени от „туристи“. Джейк Графтън, разбира се, бе сред тях — на носа. Огромният кораб бе изцяло зад него и това го караше да се чувства като волна птица на шейсет фута от водата, в схватка с вятъра от двайсет възела.
Джейк гледаше непрекъснатия поток от кораби и се чудеше. Беше изпълнявал достатъчно разузнавателни полети над морета и океани и знаеше колко празна е на практика водната шир. Често им се бе случвало с Флап да летят по два часа, без да видят нито един съд, само празно небе и океан. А тук корабите браздяха кафявата вода като камиони по междущатска магистрала.
Преди стотина години тези води са били дом на платноходите. Седнал така на носа, с множеството от кораби и лодки пред себе си, Джейк се замисли за онези времена — романтиката често не го оставяше на мира. Клиперите, на път за Китай, напускали Англия и пристанищата по източното крайбрежие на Щатите и се отправяли към нос Добра надежда. Там за пръв път се приближавали достатъчно до сушата, за да могат моряците да зърнат Африка, но само при хубаво време. След това прекосявали Индийския океан и навлизали в този проток — първата среща с бряг от напускането на Англия или Америка. След месеци плаване и непосилен труд на кораба, опъване и свиване на платна; всяко излизане на офицер със сектанта денем или нощем — нова надежда; намирането на този проток след половин обиколка на земното кълбо е било нещо велико, нещо, с което всеки се е гордял и е помнил до края на дните си. До екзотичен Китай оставало още много път, но вероятно моряците са виждали джонките за пръв път тук — тези плоскодънни китайски съдове, които са прекарвали товарите по Ориента. Тук е била допирната точка на два свята.