Джейк заразглежда танкерите и другите съдове с нов интерес. Може би трябва да се поинтересува как се вади капитанско свидетелство, да помисли за търговския флот, след като се уволни. Да, не беше лошо като идея.
Влажният вятър го рошеше, миризмата на брега изпълваше ноздрите му и докато групата преминаваше този тесен вододел между двата велики океана, той се замисли колко необятна бе Земята, колко разнообразен бе човешкият мир, колко много истини съществуваха. Американският флот бе част от всичко това, разбира се, но само една нищожна част. Твърде дълго се бе ограничавал. Необходимо бе да протегне ръка, да докосне света.
Не след дълго на хоризонта се показа Индийският океан. Летенето там отиваше в по-горен клас, без удобството на запасните летища. Корабът щеше да плава на стотици мили от брега и когато на самолета останеше полагаемото за кацане гориво, никой нямаше да може да достигне „сухото“. Трябваше да се прибере на борда. Танкерът винаги щеше да е под ръка, за да добави от ценната течност за още някой друг заход, но присъствието му не променяше нещата — всеки пилот трябваше или да успее да кацне, или да се катапултира над океана.
В палубната авиация нещата никога не ставаха по-лесни. Предизвикателството се състоеше в придобиването и съхраняването на адекватни умения. В тази война без куршуми залогът все пак бе човешкият живот. В борбата със стихиите, шанса и съдбата пилотите можеха да разчитат само на собствения си опит и познания. Някои щяха да загубят. На Джейк му бе пределно ясно. Нали и той можеше да е от тях.
Мисълта за това го накара да поеме дълбоко и с наслада от влажния морски въздух, докато стоеше на носа.
Да, човек никога не може да бъде сигурен.
Е, той ще даде всичко от себе си. Не му оставаше друго. Господ държи заровете. Той ще ги хвърля.
Една нощ, когато Джейк беше дежурен по ескадрила, в стаята за инструктаж влезе старши лейтенант Дъг Харисън. Връщаше се от полет и след като даде на Джейк полетното си време и батерията от аварийната си радиостанция, се пльосна в креслото на шкипера. Джейк нанесе времето му в графика. Едва след това се загледа по-внимателно в пилота, за който това бе първото плаване. Беше пребледнял, лицето му бе мокро от пот.
— Тежък полет, а?
Харисън наведе очи и почна да разтрива слепоочията си:
— Не... Имаш ли една цигара?
— Разбира се. — Джейк му подаде и се присегна с огънчето. Харисън пое три-четири пъти, извади цигарата от устата си и каза тихо:
— След кацането, докато рулирах, за малко да падна от ръба.
— Доста е тъмно навън.
— Никога досега не съм виждал подобно нещо. Без грам светлина, палубата омазана, отгоре на всичко и дъждът..., все едно да рулираш на храчка.
— Какво точно стана?
— Стартьорът ме изведе на носа по първи катапулт, после ме завъртя, за да се върна и застана на втори. Това обръщане на носа. Стърчиш над шибания черен океан. Сигурен бях, че ще падна от носа, Джейк. За малко да се накендзам. Няма майтап. Чист, концентриран страх, двеста градуса. Никога не се бях чувствал така в самолет.
— Хмм.
— Въртях го на пета, чувствах как носовото колело приплъзва, жълтата риза ми махаше с палките да продължавам, а бях на самия шибан ръб! Дори няма предпазен праг. Знаеш как ръбът е извит надолу, както на кърмата, а?
— И какво направи?
— Заковах лявото колело и дадох леко газ с десния двигател. Самолетът мръдна с около фут. Почувствах, че лявото колело се плъзга. За капак на всичко палубата се клатеше, нагоре-надолу, нагоре-надолу. При всяко спускане едва се сдържах да не повърна. Накрая жълтата риза кръстоса палките — сините ми сложиха столчетата на място. Когато слязох от кабината, не повярвах на очите си — носовото колело беше на не повече от шест инча от ръба! Беше толкова тъмно, че трябваше да си светна с фенерчето, за да се убедя. Сигурен съм, че носовото колело щеше да премине ръба. А в случай, че не успееше дясната основна стойка заминаваше — радиусът на завоя е достатъчно голям, гаранция.
Харисън дръпна жадно от цигарата и продължи:
— Навигаторът ми не можеше да слезе от кабината. Защото техникът на самолета не можеше да сложи стълбата — нямаше достатъчно място. Трябваше да изчака на мястото си да буксират самолета на стоянка.