Той отстрани наклона и вдигна носа. Танкерът профуча наляво.
— Тази нощ не съм на ред — каза на навигатора.
— Свий здраво, влез му от вътрешната страна и тогава се сближавай.
Джейк изпълни. Почувства се неловко, като новобранец на първия си нощен полет в строй. Чак когато се доближи на двеста фута и вече спокойно различаваше светлините на другия самолет, се убеди, че очите не го лъжат за посоката. Едва тогава се поуспокои.
Не беше достатъчно концентриран. Сближаването с единична мигаща светлина, в черната вселена, без друг ориентир... нормално бе тежка задача, а без необходимия фокус — ставаше непосилна.
Флап спусна дрога, а Джейк се гмурна под танкера и му излезе отдясно.
— Ти водиш — каза пилотът на танкера Ченс Малзън. Джейк щракна два пъти с копчето на предавателя и Ченс се плъзна назад. Той потъна леко и се скри от погледа на Джейк, който се съсредоточи върху поддържането на траекторията — завой с наклон от двайсет градуса, по петмилната орбита с постоянна височина.
След секунди зелената лампа угасна и броячът се завъртя:
— Пет две три е сладък — доложи Флап на кораба.
Зелената лампа светна отново. Малзън се бе откачил. Върна се отляво на Джейк.
— Ти водиш — каза Джейк, — дрогът на Малзън се спусна. Дрогът приличаше на перце за бадминтон с диаметър три фута.
Висеше на края на петдесетфутов маркуч, малко под спътната струя на самолета. За да получи гориво, Джейк трябваше да вкара своята сонда, закрепена неподвижно на носа на самолета точно пред фанара, в дрога и да го избута на около пет фута. Датчиците заключваха електромуфите и горивото започваше да се изпомпва към зареждания самолет.
Трикът бе да се вкара сондата в дрога — кошницата. Ако кошницата беше нова, без изкривени стабилизатори, тя почти не мръдваше и стиковането не беше толкова трудно. Ако имаше малки деформации обаче, тя танцуваше в струята като подвижна цел. Турбуленцията допълнително усложняваше нещата, подхвърляйки двата самолета.
Тази нощ Джейк не бе притеснен — трябваше само да „изстиска“ излишното гориво от другия танкер. Горивото му беше предостатъчно. Въздухът — относително спокоен. Единствената спънка беше състоянието на този дрог, собственост на морската пехота. Кошницата въртеше малки неправилни осморки.
Джейк закова самолета на десет фута зад нея и проследи колебанията за момент. Флап я държеше в лъча на фенера си.
— Малко кратунесто копеленце.
— Да — Флап бе целият в съчувствие.
При подобни обстоятелства се бе случвало дрогът да спука бронираното стъкло на фанара или да раздроби плексигласа. Дори да повреди двигател. Джейк ловко го издебна, добави газ и насочи сондата си.
За щастие преценката му се оказа точна и сондата и дрогът се стиковаха. Той продължи да го избутва напред, докато зелената лампа под корема на танкера не светна. В този момент беше на петнайсет фута под и на десет зад опашката на танкера. За да не прекъсва потока на горивото, не трябваше да мърда от тази позиция.
— Получаваш хиляда и двеста паунда — обади се Малзън. Две щраквания в отговор.
— Добре — изкоментира Флап стиковането, без за миг да отклонява лъча на фенера си.
След като приключи с прехвърлянето, Джейк се оттегли назад и се престрои отляво на Малзън, докато той прибираше дрога си. Малзън се обади на диспечера по зареждането, намали режима на двигателите и се отправи за кацане.
Сега вече Джейк и Флап бяха Тексако. Не след дълго два Ф-4 се приближиха за по тон, след което отново изчезнаха в безкрайната тъма.
Джейк се качи на високата орбита, на 20 000 фута, установи скоростта на 220 възела и включи автопилота. Кръг след кръг. Флап извади някакъв роман и си нагласи страничната лампа. Джейк разхлаби маската си от едната страна и я остави да виси.
— Виждаш ли лицата на тези, които убиваш? — попита Джейк. Въртяха се вече повече от половин час.
— Какво имаш предвид?
Джейк се замисли, преди да продължи:
— Миналия декември ме свалиха. Над Лаос. Трябваше да застрелям трима, преди да ни вдигнат. Опитваха се да ни очистят — мен и навигатора ми — и единият ме уцели. От там ми е този белег на слепоочието.
— А-ха.
— Трябваше да го направя, иначе те щяха да ни убият. И все пак от време на време ги сънувам. Събуждам се и се чувствам много зле.
Флап мълчеше.
— Пусках бомби цели две плавания. Сигурно съм избил доста хора. Е, повечето време бомбардирахме предполагаеми транспортни паркове, неща от този род — сигурно съм изтребил доста мравки и влечуги и съм направил тонове клечки за зъби — така им викахме на тези полети: правене на клечки за зъби. Но от време на време се случваше по някоя свястна задача. Стабилни цели, не само дървета и кални пътеки в джунглата.